Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Е, хлапе — каза, без да вдига очи от чинията. — Измисли ли вече какво ще правиш с всичките тези пари?

— Да правя?

— Да, да правиш. Да харчиш. Как смяташ да се отървеш от тази главозамайваща сума, о, сине на Жул Верн?

— Не знам — отвърнах, пламнал от удоволствие и от техния интерес. — Току-що получих съобщението. Ще го обсъдим с Маги. Може да пообзаведем къщата, живеем там вече три години, а в някои стаи още липсват мебели. Аз самият пиша в гаража. Нямаме кола, та съм се сместил там на едно старо бюро за шейсет долара. Сега може да си купя стелажи за книгите. Или да взема стикове за голф на татко, той никога в живота си не е имал свестен комплект…

— Дявол да го вземе, ама че списък! — извика Хюстън.

Аз го погледнах, мислейки, че ме хвали. Вместо това той се беше облегнал на стола, с изражение на тревога за моето бъдеще.

— Джейк, чу ли го какви ги говори?

— А-ха — отвърна Джейк.

— Не е ли това най-тъпият и задръстен план за пазаруване, изричан някога? За бога, момче, ти си велик писател на научна фантастика, нали така? Превъзходен, изтънчен майстор на фантазията и въображението?

— Правя каквото мога — рекох.

— Правел бил! Използвай главата си, да го вземат мътните! Изведнъж ти е паднала манна небесна, сухо, пари! Нали няма да вземеш да ги сложиш в банка, та да събират мухъла там?

— Предполагах, че…

— Предполагал си, вятър.

През цялото това време Рики стоеше до мен. Сега усетих как пръстите й се впиват отзад във врата ми, подтиквайки ме към воля и мъжество. После, сигурна, че действието й е останало незабелязано, тя се върна на мястото си начело на масата и взе да топи бекона си в кетчуп.

— Струва ми се, не ти остава друг избор, освен да повериш инвестирането на своята Гран При в ръцете на хора, които знаят как да живеят, тоест на Джейк и мен — каза Джон. — Съгласен ли си, Викърс?

Джейк кимна и ми смигна енергично.

— Можеш да разчиташ на нас, синко — обърна се Джон към мен. — Ние ще обмислим всичко и още преди залез-слънце ще сме намерили начин да инвестираш своите… колко бяха?

— Пет хиляди долара — отвърнах вяло.

— Пет хиляди зелени гущерчета! Джейк, колко според теб бихме могли да спечелим за това незаконно братче на Флаш Гордън, дето седи тук?

— Двайсетина хиляди, вероятно — отвърна с пълна уста Джейк.

— Хайде, за по-сигурно да го кажем петнайсет. Да не ставаме алчни. — Той кръстоса крак връз крак. — Главното, синко, е да се въртят парите. Иначе залежават и плесенясват. Затова сега, след закуска тримата ще се съберем и ще намерим начин да те направим истински богат още тази седмица — никакво чакане, никакво отлагане!

— Аз…