Наследниците на Винету

Двамата направиха движение на изненада, а Себюлън бързо се осведоми:

— Паперман? Да не би Макс Паперман?

— Да. Винаги съм се казвал така и продължавам за жалост да се казвам така.

— Какво съвпадение само! Ние бяхме във вашия хотел. Дори бяхме уведомили за себе си.

— Не знам нищо по въпроса. Хотелът вече не е мой.

— Чухме. Но до заминаването си вие сте живял при новия хотелиер. Един много необщителен и неуслужлив тип! Поискахме от него една информация, а той я премълча. Та трябваше да се обръщаме към други, които също нищо не знаеха, поне в подробности. Дали ще можем да узнаем от вас каквото ни е необходимо?

— Какво е то?

— Касае се за една съпружеска двойка на име Бъртън, която бе тръгнала за Тринидад, за да отседне във вашия хотел и да ни чака нас двамата. При пристигането си чухме, че тези две лица действително са били там, ала напуснали още на следния ден. Накъде? — Никой не можа да ни каже. Вие не знаете ли нещо в тази връзка?

— Хм! Дали знам нещо? С този си въпрос вие попаднахте точно на подходящия човек.

— Наистина ли? Страшно ни е приятно! И щом като вие сте подходящият човек, кажете ни бързо дали… Тук Паперман го пресече:

— Аз подходящият човек? Не съм казал такова нещо.

— Не сте този, че кой ще е тогава?

— Онзи там!

Той посочи към мен, тъй като аз се измъкнах от храстите, за да приключа с тези въведения, понеже в своята непосредственост Паперман като нищо можеше да изтърси нещо, което братята не бе нужно да знаят. Моето присъствие ги изненада неимоверно много, ала не в неприятен смисъл. Те се зарадваха да ме срещнат, без значение дали причините за тая радост бяха користни, или не. Поисках от тях незабавно да угасят огъня и да дойдат с конете си при нас. Те го сториха. Жена ми бе поздравена с голяма вежливост от тях — от Хариман много вероятно добронамерено, от Себюлън обаче, едва ли. Той полагаше наистина всички усилия да създаде добро впечатление, ала погледът му беше фалшив, в очите имаше — когато си въобразяваше, че не е наблюдаван — нещо дебнещо, някаква стаена заплаха, което бе невъзможно да се изплъзне на мен и моята жена. Тъкмо за такива неща Херцле притежава една много остра проницателност. Когато бяхме запитани защо не сме ги дочакали в Тринидад, аз отговорих: