Край Тихия океан

Не беше изминал и половин час, когато спряхме на същото място, където предишния ден бяхме слезли от пиратската лодка като пленници. За моя изненада пред входа на храма двама души продаваха цветя и благовонни пръчици. Изкачихме се по широките каменни стъпала и се изправихме пред тях.

— Дзинг-дзинг! — поздравих аз. — Разрешено ли е влизането в храма?

— Тук може да влезе всеки, който даде ком-ча на божия служител — гласеше отговорът.

— А този служител дали е тук?

— Да, той е вътре в миао. Щом влезеш веднага ще го видиш. Но първо трябва да принесеш една жертва на Бога.

— В какво се състои това жертвоприношение?

— В поднасянето на цветя и запалването на дзан-сианг. [151]

Човекът просто искаше нещичко да припечели. Не взех нищо от неговите цветя и дзин-сианг, а предпочетох да му дам един малък ком-ча, който той прие с големи благодарности и го раздели със своя другар.

— Има ли много куанг-ти-дзъ [152] в този миао? — попитах аз.

— В момента все още няма нито един.

— А откога сте застанали двамата тук?

— От изгрев слънце.

— А вярващите молят ли се на Бога и през нощта?

— Да.

— Вие и тогава ли стоите тук?

— Не. През нощта идват само онези вярващи, дето не се боят от злите духове, с които могъщият Куанг-ти започва да се бори веднага щом се стъмни.

— А злите духове всяка нощ ли се появяват?

— Не знам. Но тази нощ сигурно са били тук, защото са изтръгнали меча на управителя на божиите конюшни. Обаче Куанг-ти е силен и могъщ. Той ги е прогонил.

— Какво казва този човек? — попита Търнърстик. — Говори много окаян китайски.

— Казва, че сме били китайски богове на войната.

— Сигурно нещо му се е разхлопало кормилото!

— Възможно е. Но той смята, че тази нощ тук са идвали зли духове, които са изтръгнали меча от ръката на идола. Ала могъщият Куанг-ти ги е прогонил. Следователно ние сме този Куанг-ти или богове на войната.

— Може би тези двама мъже знаят не по-зле от нас какво се случи тук.

— Не е изключено.

— Има ли все още Дракони в храма?

— Не.

— Well, тогава нека попретърсим тази бърлога на Риналдини. [153]

Минахме през входа и се озовахме в един двор, който образуваше правоъгълник. В него нямаше нищо друго освен две малки осмоъгълни пагоди, намиращи се съответно в средата на двете му тесни половини. През втората врата стигнахме до друг двор, където и вляво, и вдясно забелязахме два малки открити допълнителни второстепенни храма, в които пак седеше дебелата фигура на Куанг-ти в обичайната компания на своя син и на управителя на конюшните си. През трета врата влязохме в главния храм, който бяхме разгледали още предишната вечер. Зад статуите на божествата се намираше вече споменатата стая, която служеше като килер за различни вехтории, но от двата външни ъгъла на това помещение по една врата водеше към дворовете, където не се виждаше нищо друго освен по един четириъгълен кладенец. Всичко това беше обградено от дебел тухлен зид висок около петнайсет стъпки, който образуваше правоъгълник, чиято схема следва веднага.