Край Тихия океан

— Е, какво ще питаш?

— Ако нявга Квимбо дойдат път до Германия, може там посети свой добър менер?

— Естествено! Много бих се радвал, ако някога дойдеш при мен на гости.

— Тогаз хубав, храбър Квимбо дойдат много сигурно. Но първо направят съвсем много хубав прическа коса. Съм в Германия също млад хубав момиче, кое казва Митие?

— Да, там има много млади момичета с това име.

— О, тогаз Квимбо направят свой прическа тъй чудесен, че около него се събере много сто Митие наведнъж.

От удоволствие устата му се разтегли от едното ухо до другото и той ми разтърси ръцете още веднъж, уверявайки ме най-сериозно:

— Ако менер Германия запазят там за Квимбо много Митие, тогаз идват добър, хубав, храбър Квимбо съвсем сигурно!

Но, за съжаление, славният кафър не се е появил още и до ден днешен и събирането на многото «млад, хубав момиче Митие» още не се е състояло.

Може би година по-късно лордът ми изпрати два стари вестника, а именно един брой от излизащия в Сорабая «Бинг-танг-ти-мор» и един брой от печатания в Паданг «Суматра-кърънт». И двата вестника разказваха за пленяването на китаеца Линг-тао при Тигровия мост, като после добавяха и останалото. Властите бяха успели да разберат, че освен «Хайанг-дзъ» имало и още две други джонки, които се занимавали с пиратство за сметка на хитрия китаец и съдружниците му. Усърдно започнали да ги преследват. И двете джонки се отправили към залива Тапа-нули, но били посрещнати така, че не се измъкнал нито един човек от екипажите им. Накрая по рейте били избесени толкова много пирати, че след това по онези места рядко някой се е оплаквал от несигурност в корабоплаването.