Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Камионът излезе от пътя, скърцайки пронизително, и се преобърна веднъж. Покривът на кабината се удари в скала и ремаркето се разтвори като разцъфнало горско цвете. Цистерната се преобърна отново, разпръсквайки бензин в кръг с диаметър дванайсет метра, който се изля върху тъмния скалист бряг и в реката. Преобръщането спря, когато двете половини на камиона се врязаха една в друга, и цялата маса с тегло четирийсет и четири тона се плъзна към мастиленочерните води, издълбавайки огромна бразда в земята.
Двамата пътници в роувъра посегнаха към вратите, но шофьорът им заповяда да спрат с рязка команда. Той включи на скорост и бавно излезе на заден ход от отбивката, докато и четирите колела стъпиха здраво на магистралата «Ричардсън», и после внимателно подкара напред.
— Плоското шише — нареди шофьорът и изключи двигателя.
Пътникът на задната седалка извади сребристо плоско шише от анорака си, внимателно изля няколко унции от силно миризливото му съдържание във всяка от тубите, разклати ги и сетне отново го прибра в джоба си.
— Не забравяйте сценария — предупреди ги шофьорът. — Току-що сме видели ужасна катастрофа и сме първите хора на местопроизшествието. Погрижете се стъпките ви в снега да покажат припряността ни да помогнем на шофьора на цистерната. А сега, да тръгваме.
Те се отдалечиха от рейнджроувъра, леко тътрейки крака, сякаш бяха шокирани, и после започнаха да тичат по пътя към разбития предпазен парапет. Първите вълни на гадене от бензиновите изпарения ги задавиха, когато бяха все още на петдесет метра от пропастта. Ръбът изглеждаше така, сякаш бе разсечен от гигантска брадва. Скалите, камъните и растителността бяха изтръгнати от преобърналия се камион.
Цистерната лежеше в бързата река като грамаден бръмбар, обърнат по гръб. Ремаркето приличаше на лъскава раковина, а изкривените колела, въртящи се на огънатите си оси, потрепваха като крайници. На лъчите на мощните фенерчета, които тримата носеха, водата около катастрофиралия камион бе обагрена във всички цветове на дъгата от бензина, изтичащ от огромната цистерна. Те не виждаха каква е съдбата на шофьора, защото в кабината цареше непрогледен мрак.
— Проверете дали е мъртъв — каза водачът, имайки предвид, че ако по чудо е оцелял, шофьорът трябва да бъде убит, а не спасен. — Аз ще отида да повикам полицията.
Той тръгна обратно към джипа, насочвайки лъча на фенерчето си върху емблемата на предната врата. Отпечатъкът изобразяваше подробна карта на света. Континентите и бреговите ивици бяха очертани почти безупречно, но земното кълбо бе разрязано на парчета и обелено като кора на портокал. Картината беше обсебваща, показваше уважение към планетата и демонстрираше загриженост за бъдещето й. Отдолу с големи черни букви пишеше ПАПС. Той набра 911. Връзката с полицията на Валдиз се осъществи след миг.
— Ало, казвам се доктор Ян Верховен. Току-що станах свидетел на катастрофа на магистрала «Ричардсън».
Ченгетата пристигнаха след час с две патрулни коли. Дойде и линейка. Верховен бе уверил властите, че не е необходимо да бързат, защото няма оцелели. Няколко минути след полицията на отбивката спряха четири микробуса със сателитни чинии, всеки с надпис на телевизионна станция. Верховен ги видя и се усмихна сдържано. Идеално. Медиите подслушваха полицейските радиостанции, както вече му беше известно.
Ченгетата бяха изчерпателни с въпросите си, имайки предвид световната слава на ПАПС. Двама от тях дори си направиха труда да проследят следите от гумите на рейндж роувъра от магистралата до мястото, където бе спрял, и огледаха стъпките в снега. Те изглеждаха доволни от обяснението на Верховен, който заяви, че са отивали във Валдиз, когато са видели, че цистерната става неуправляема.
Шефът на полицейския екип, едър мъж със зачервен нос, може би не от студа, нареди на един от хората на Верховен да отвори шестте туби в задното отделение на джипа. Помириса ги, за да се увери, че превозното средство на ПАПС си носи резервно гориво, безоловен бензин с етанол, който не се продаваше на пазара от времето на петролната криза през седемдесетте години на XX век. Няколкото унции от сместа, излети от плоското шише, излъчваха достатъчно силна миризма, за да го убедят, че тубите са били пълни с това гориво.
Предпазливият и внимателен подход към детайлите беше начинът на Верховен да се погрижи ПАПС, макар и под постоянно подозрение, рядко да бъдат разобличавани като виновници за саботажите си.