Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Той се жени за теб само заради съюза и роднинските връзки, които ще му донесеш — изрече Адел с присвити очи. Тя беше затворила вратата. Сега приглаждаше с ръка ярко тюркоазената рокля над съблазнителните си бедра. Позата й беше предизвикателна. Мери се досети, че тя нарочно изтъква извивките на тялото си, за да покаже превъзходството му над крехкото й момчешко тяло.
— А пък за теб е искал да се ожени, защото си много богата — отвърна язвително тя. Но гласът й не звучеше уверено. Тази жена сигурно беше мечтата на всеки мъж. Мери добре си спомняше думите на Стивън към краля преди малко. Може би кралят намекваше за Адел Бофор, когато каза, че Стивън винаги е харесвал по-едри жени. Това не я интересуваше, разбира се. Тя го мразеше заради всичко, което й беше сторил.
— Вярно е, че ме искаше заради моето богатство, но и заради много други неща — каза Адел дрезгаво.
Мери си ги представи прегърнати и усети, че мрази тази жена. Но защо? Както каза Адел, насила я караха да се омъжи за Стивън. Той не само я бе оскърбил, но и не успя да я защити публично. И най-важното, тя го мразеше заради това, че той я раздели завинаги с баща й и й съсипа живота.
Обаче въпреки всичко Мери почна да си спомня интимните мигове със Стивън, мигове, изпълнени с върховна, неудържима страст. Беше ли докосвал Адел така, както нея?
Адел пристъпи напред. Двете се изправиха една срещу друга. Тя се извисяваше над Мери, но тя не се изплаши от внушителния й ръст.
— Ще ти помогна.
Мери се стресна.
Изведнъж Адел се обърна и отиде до вратата. Отвори я и надзърна в коридора. Никой не ги подслушваше. Тя затвори вратата и се облегна на нея. Очите й искряха като оникс, погален от слънчев лъч.
— Ще ти помогна — повтори тя. Гласът й беше тих и напрегнат.
— Не разбирам — каза бавно Мери, но умът й заработи и тя започна да разбира за какво намеква Адел Бофор. Но… не, тя няма да посмее!
— Ти не искаш да се омъжваш за него.
Мери кимна и кръстоса погледа си с другата жена.
Адел се усмихна бавно и изкусително.
— Искаш ли да избягаш?
Мери се подвоуми. Пред очите й се появиха две съперничещи си лица: лицето на баща й, което изведнъж се изпълни с омраза, и това на Стивън. То я съблазняваше с обещания. Тя се отърси от примамката.
— Да.
— Тогава ще го уредя.
Стивън остави Мери в стаята й и се запъти към долния етаж. Не отвръщаше на погледите на другите, понеже не искаше да разговаря с никого. Желаеше единствено да подиша малко чист въздух. Трябваше да премисли всичко отново.
— Стивън!
Гласът на брат му го накара да спре. Стивън се извърна и видя, че Джефри прекосява голямата зала. Явно се връщаше от покоите на краля. Той се приближи и Стивън забеляза, че е стиснал здраво зъби, а мускулите по лицето му потрепват неспокойно.
Джефри закрачи редом с него.
— Чух, че си пристигнал с принцесата — каза той.
На Стивън не му се говореше за Мери, не и сега, когато тя му разкри колко го мрази.
— Да.
— Къде искаш да отидеш?
— Където и да е, само не тук. Може би ще пояздя малко. Искаш ли да дойдеш с мен?
Джефри се засмя горчиво.
— Аз също нямам никакво желание да се застоявам тук! — Но когато Стивън понечи да тръгне, той го хвана за ръката и го спря. — Остави ли някой да я пази?
Беше съвсем ясно за кого говори. Стивън се изчерви. Не му беше присъщо да допуска такива грешки.
— Не.
Джефри му зашепна настойчиво.
— Всички в Тауър говорят за твоята женитба. Мнозина са недоволни. Мнозина се боят. Особено Бофор, Монтгомъри и Дънкан. Не бива да я оставяш сама и без охрана. Бъди сигурен, че някой от тях ще се опита да сложи кръст на този брачен съюз. Какво по-лесно от това да сторят нещо на Мери?
Стивън се разгневи на себе си.
— Или да я убият — изрече той навъсено. — За бога, тя така ме ядоса, че изскочих навън, без да си помисля за безопасността й. Съвсем прав си! Не дойдох тук с нея за развлечения, Джеф.
— Ела — Джефри го хвана за ръката. — Когато влизах видях Бранд на долния етаж. Той ще я пази, докато пратиш някой друг.
Те тръгнаха по тесните стълби и намериха Бранд в долната зала заедно с още няколко рицари. Разговаряха. Така беше свикнал той да си прекарва времето, когато не го пращаха да потуши някое въстание или да се бие другаде за краля. Лицето му светна, когато ги видя. После, когато чу молбата на Стивън, стана сериозен.