Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Не ме карай да ти припомням някои случки! — Той се надвеси заплашително над нея. — Никой не те насилваше да се държиш така в леглото!
Тя се задави.
— В леглото не… се преструвах… защото си истински дявол и сигурно си ме омагьосал… но във всяко друго отношение не те желая… и няма да те оставя да го забравиш!
Той замръзна. Сякаш омразата й го скова на мястото му.
— Няма значение, че не ме желаеш и не си ми вярна — изрече той с усилие. Нямаше връщане назад. — Ще се оженим, както се разбрахме двамата с баща ти.
— Не ми говори за Малкълм! — изпищя тя.
Стивън заподозря какво я беше разгневило толкова. Ужаси се при тази мисъл.
— Мери, на Малкълм ли се сърдиш?
— Мразя те! — изкрещя тя. Изведнъж се дръпна от стената и се нахвърли върху него. Поразеният Стивън я улови и залитна назад. Тя го заудря с юмруци. Стивън падна на леглото. Опитваше се да я прегърне, въпреки че тя го биеше. Вбесена от безсилието си да го нарани, тя впи нокти в кожата му. Стивън трепна от болка, когато един нокът остави дълбок белег върху бузата му. Нямаше друг изход, освен да я събори на леглото. Стана и докосна парещата драскотина. По бузата му течеше кръв.
Мери се сви на кълбо, прегърна корема си и зарида.
Стивън веднага забрави за раничката. Как да я изостави… въпреки омразата й към него? Седна до нея и я прегърна. Загали косата й, докато тя плачеше на гърдите му, без да се прикрива. Как да я утеши? Боже, прати Малкълм Кенмор в ада! Боже, накажи и самия него!
Тя се наежи, когато усети тялото му до себе си. Отскубна се. Скочи на крака и завика обезумяло:
— Ти си виновен!
Той не помръдна. Трепереше съвсем леко, почти незабележимо. Отвори уста, за да се защити, спомни си за отвличането и съблазняването й и веднага я затвори. Ако дръзнеше да се защити, само щеше да прехвърли вината върху баща й. А нямаше никакво желание да прави това.
Мери насочи пръст към него. Той затреперя неудържимо.
— Ти си виновен! Ти застана между нас! Заради теб Малкълм ми обърна гръб! Ти си виновен!
Колко го мразеше тя. Помисли си, че дълбоко в себе си се е надявал на нещо повече от изпълнен с враждебност брак. Беше си представял топлина и взаимна помощ, ведър смях и искрена вярност. Болка прониза гърдите му. Болеше го и за годеницата му, и за него самия.
Стана бавно. Ръцете му бяха стиснати в юмруци. Разтвори ги с усилие.
— Съжалявам, че обвиняваш само мен за всичко — изрече той сковано. — Но може би си права. Защото действително желая да се оженя за теб… и ще го направя, колкото и да ме мразиш.
Мери се задави от мъка и отчаяние.
Зъбите му изскърцаха от напрежение. Гърдите го боляха. Обърна се, отвори вратата и излезе.
Мери рухна на леглото веднага щом той затвори вратата зад гърба си. Усети, че няма сили да плаче повече. Болката пулсираше в нея. Искаше й се да удари леглото, да раздере чаршафите, да раздере и себе си. Искаше й се да опустоши всичко заради тази несправедливост. Чуваше се като някоя безумна жена, получила ужасяващ пристъп на лудост. Действителността й беше омразна.
Времето отминаваше. Тя се успокои постепенно и здравият й разум се върна. Спря да мисли и се вцепени. Изведнъж се почувства неловко. Някой я гледаше. Погледът беше студен, изпълнен с омраза и напрегнат.
Трепна рязко, защото жената, която стоеше в сянката на отворената врата, я съзерцаваше с явно удоволствие и се наслаждаваше на смущението й. Най-малко нея Мери искаше да вижда сега. Това беше твърде хубавата чернокоса жена, която се беше изправила толкова дръзко срещу Стивън преди час. Това беше нормандската му любовница.
Двете впиха поглед една в друга.
В погледа на другата жена се четеше открито презрение.
— Не ми казвай, че ще спиш тук.
Мери се изправи и вирна брадичка. Усещаше, че е уязвима. Другата жена, прекрасната бивша любовница на Стивън, я беше сварила в момент на слабост.
— Точно така, ще спя тук — прошепна тя, като се помъчи да не издава смущението си.
Жената влезе в стаята и бавно се заразхожда около Мери.
— Значи насила те карат да се ожениш за Стивън.
— Явно знаеш коя съм — каза замислено Мери, без да се усмихва. Стана. — Но още не си се представила.
Жената се усмихна неприятно.
— Аз съм лейди Бофор — каза тя. — Адел Бофор. Жената, за която трябваше да се ожени Стивън.
Мери видимо се изненада. Беше предположила, както се оказа, погрешно, че тази жена му е била любовница. Но тя не беше куртизанка, а една от най-богатите наследнички в Англия. Мери се смути още повече. Беше предположила, че отношенията им са такива, защото жената и Стивън се бяха държали твърде интимно един с друг. След като разбра, че Адел е благородничка и богата наследница, тя някак си загуби желание да спори с нея. Каза си, че това няма значение, защото Мери надвишаваше много Адел по ранг. Изобщо не си бяха съпернички. Но Мери се чувстваше така, сякаш двете бяха именно такива — яростни и ожесточени съпернички.