Част от секундата [Split Second - bg]

— Какво намеквате? — попита Мишел.

— Ходи на митинги, пише писма, подава заявления до държавни служители и граждански организации, публикува статии в алтернативни издания. Също като баща си.

— Значи може да го е мразила, че я е изоставил, но сега върви по неговия път?

— Така изглежда.

— А отношенията с майка й? — попита Кинг.

— Доста добри. Макар че може би я упреква донякъде за станалото.

— Че не е била до съпруга си? — попита Кинг. — Че ако са били заедно, нямало да се стигне дотам?

— Да.

— Не сте ли се срещали с Реджина Рамзи след смъртта на съпруга й? — попита Мишел.

— Не — бързо отговори Джорст, после се поколеба. — Естествено, виждали сме се на погребението и още няколко пъти, докато Кейт учеше тук.

— Помните ли каква беше причината за смъртта й?

— Свръхдоза.

— Тя не се ли омъжи повторно? — попита Кинг.

Джорст леко пребледня.

— Не. — Той се окопити и забеляза любопитните им погледи. — Извинявайте, разговорът е много болезнен за мен. Те бяха мои близки приятели.

Кинг отново огледа лицата на хората от снимката. Кейт Рамзи изглеждаше около десетгодишна. Имаше умно, изпълнено с обич лице. Стоеше между родителите си и стискаше ръцете им. Мило, любещо семейство. Поне на пръв поглед.

Той върна снимката.

— Случайно да се сещате за още нещо?

— Нищо не ми идва наум.

Мишел подаде на Джорст визитна картичка с телефонните си номера.

— За всеки случай, ако си спомните някоя подробност — обясни тя.

Джорст погледна картичката.

— Ако е вярно твърдението ви, че е имало друг убиец, какво точно би трябвало да извърши? Да чака като резерва в случай, че Арнолд се провали?

— Или — каза Кинг — може би през онзи ден е трябвало да умре още някой.