Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Чакай!
Усещайки нерешителността й, Ана рязко се обърна и я стрелна с поглед.
— Какво има сега?
На Джейн й се искаше да избяга, но се въоръжи със смелост и каза:
— Чувам гласове в градината.
Спътницата й отвори широко очи.
— Не можем…
Джейн продължи по пътеката, която заобикаляше къщата. Сега или никога.
— Хайде, Ана.
Хелион стоеше изправен между розовите храсти, оставени да растат безразборно, и слушаше приятеля си със свъсени вежди.
От една страна, не трябваше да разрешава на Бидълс да събира информация за Джейн и секретните операции на баща й. Друго бе да души в миналото й, когато не бе сигурен в мотивите й да го наеме. Но сега, когато бе решил да я направи своя съпруга, не му изглеждаше много коректно.
От друга страна пък, не се притесняваше толкова за досадни неща като съвест и морал.
Тази сутрин Джейн бе доказала, че все още е решена да го държи настрана от делата си. По дяволите! Бе опитал всичко: търпение, кавалерство, романтика. Упражни цялото си майсторство на съблазнител. Изглежда, че не му оставаше нищо друго да направи. Нищо друго, освен да се признае за победен. Една идея, която притискаше гърдите му и го оставяше без въздух.
Остави тези мисли настрана и върна вниманието си към мъжа, който стоеше облегнат на един фонтан, полуразрушен от времето.
— Не вярвам — отговори, кръстосвайки ръце пред гърдите си.
— Само ти казвам какво открих, стари приятелю. Спомни си, че открих договора за униформите тъкмо в бюрото на госпожица Мидълтън.
— Да, но това не доказва, че са били с лошо качество.
Бидълс сви рамене.
— Говорих с един познат на господата Мидълтън и Емерсън, който каза, че е имало слухове за измама.
— Слуховете не са факти — посочи Хелион.
— Не, разбира се, но използвах и контактите си в Министерството на войната и разбрах, че слуховете идват от най-високите слоеве. Той ми каза, че дори имало някакъв скандал, потушен почти веднага.
— Господи!
— Изглежда господин Мидълтън е увеличил състоянието си за сметка на войниците ни. Нищо необикновено, бих казал.
Хелион се намръщи. Не, че се съмняваше в качествата на Бидълс. Можеше да се разчита на този негодник да открие и най-мръсните тайни. Трудно му бе обаче да повярва, че бащата, когото Джейн толкова обичаше и уважаваше, е бил толкова жестоко безразличен към храбрите младежи, изпратени на фронта. Джейн беше прекалено прозорлива, за да не усети такава фалшификация, та дори и от собствения й баща.
— Защо не е бил наказан?
Бидълс сви рамене, достатъчно запознат с най-долните аспекти на човешката природа, за да се изненадва.
— Заради власт, пари. Или заради това, че е имал за тъст лорд. Ще се изненадаш какво могат да направят тези неща.
— Все още ми изглежда странно.
Бидълс отвори едно китайско ветрило и започна да го размахва безгрижно.
— Странно или не, Хелион, ти искаше да намеря някоя тайна, за да се противопоставиш на госпожица Мидълтън, и точно това направих. След като не бе така добра да ни предостави някоя любовна историйка или друг скучен скандал, това е най-доброто, което мога да ти предложа.
Хелион се усмихна без желание, чувствайки се неблагодарен. Приятелят му нямаше вина, че е толкова отчаян.
— Извинявай, Бидълс. Само че… — Хелион рязко обърна глава към къщата. Бе сигурен, че е чул шум. Нещо подобно на хлипане. — Какво беше това?
Изведнъж една женска фигура изскочи иззад един храст и се насочи към двамата учудени джентълмени. По инстинкт Хелион даде крачка назад като видя щурма на госпожица Халифакс, макар че нямаше нужда. Тя само му хвърли един убийствен поглед, докато се насочваше към Бидълс. После вдигна малкия си юмрук и го стовари в корема на нищо неподозиращия му приятел.
— Ти, гаден плъх, лъжец и мошеник! — крещеше срещу Бидълс, който се клатушкаше назад, опитвайки се да не падне във фонтана. — Мразя те, чуваш ли? Мразя те!
Той постави ръце на пострадалия си корем и примигна.
— Мисля, че цял Лондон те чу, любов моя.
— А, така ли? Тогава…
Предусещайки друга експлозия на насилие от страна на полудялата госпожица, Хелион счете за необходимо да се намеси. Не знаеше какво е направил Бидълс, за да заслужи такава враждебност, но не можеше да позволи подобна схватка в това, което бе останало от градината му.
— Извинете, госпожице Халифакс, но мога ли да знам какво правите в градината ми?
Тя се изплези на Бидълс, преди да се обърне и да забие в него обвиняващ поглед.
— Дойдох тук с Джейн.
— Джейн е тук? — попита смаяно.
— Беше, макар че вече сигурно си е вкъщи да си опакова багажа и да се върне в Съри.