Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Странно ли бе тогава, че имаше желанието да се държи като глупачка в негово присъствие?
Тишината се проточи, докато взаимно се оглеждаха. Накрая една дръзка усмивка разтегна устните му, а нейните страни се зачервиха. Проклет да е с неговата арогантност! Знаеше много добре, че когато го гледа, пулсът й се учестява и цялото й тяло започва да трепери в очакване.
Все още задържайки погледа й, Хелион направи лек поклон.
— Добър ден, Джейн.
— Хелион — осъзнаваща любопитството на продавача към неочаквания посетител, Джейн прекоси салона и се спря пред него. — Какво правиш тук?
— Опитвам се да те спася от собственото ти нехайство.
Тя смръщи вежди, трудно й бе да се нагоди към внезапната му поява. От идването си в Лондон се опитваше да държи разделени ролята си на бизнес дама и тази на дебютантка. Не само защото за голямата част от доброто общество финансовите й занимания бяха неприятни, но и за да може да се концентрира, когато трябва да взима важни решения.
— Какво?
— Говорих с икономката ти. Каза ми, че си излязла тази сутрин, без да изядеш нещо повече от половин печена филийка.
Тя повдигна рамене в защита.
— Успах се и щях да закъснея за срещата ми с господин Стейнман.
— Така ли? — наведе се към нея, достатъчно близо, за да усети аромата на мъжка кожа. — И защо се успа?
Намекът я накара да потръпне. Боже мой! Ето защо не бе разумно да е близо. Поне докато работи. Или ходи, или се храни, или диша…
— Хелион, мисля, че е по-добре…
— Обещавам да се държа добре — прекъсна я.
Тя повдигна вежди при сладкия му тон.
— Вече решихме, че доброто ти държание не е никаква гаранция.
— Да, но донесох вкусен обяд — повдигна капака на една кошница и чудесен аромат изпълни въздуха. — Шунка на тънки резени, омар, топъл хляб и ябълков пай.
— И това ако не е безсрамен подкуп — пошегува се тя, докато стомахът й къркореше и устата й се пълнеше със слюнка. От часове не бе слагала троха в устата си.
— Не можех да се надявам само на неотразимия си чар, поне що се отнася до теб, зверчето ми.
„Кажи му да си ходи“ — мърмореше най-рационалната й част. Бе лоша идея да смесва работата с този властен мъж. Но при вида на съблазнителния му поглед усети, че цялата й логика се изпарява с учудваща бързина. Какво лошо имаше? Вече бе взела решение по отношение на сградата. Нямаше кой знае какво да се прави, освен инвентаризацията.
— Много добре — съгласи се. — Почти приключвам.
Следвайки я отблизо, Хелион тихо подсвирна.
— Това е старото кафене, нали?
— Беше. Празно е повече от година.
— Ще го отваряш отново?
Тя го погледна скандализирана през рамо.
— За Бога, не! Щом господин Кристиян не можа да поддържа успешен бизнес, нямам надежди, че аз мога да го направя.
— Тогава защо си тук?
— Баща ми купи сградата преди около тридесет години. Опитвам се да я продам.
Хелион се спря внезапно и я погледна със сериозно изражение.
— Шегуваш се, нали?
Джейн се завъртя, за да може да го гледа в лицето. Изглеждаше изненадана от въпроса.
— Защо?
— Тази сграда е съществена част от Лондон. Баща ми ми разказваше анекдоти за дните, прекарани тук заедно с артисти, аристократи, поети. Знаеше ли, че господин Кристиян позволяваше само трийсет места в салона и веднъж заети, трябваше да се чака на улицата, докато се освободи някое? Баща ми казваше, че единствената причина да става преди обяд е била, за да си запази място тук, до прозореца.
Джейн се усмихна с носталгия. Представяше си посетителите от едно време, смеещи се и подвикващи на преминаващите.
— Страхувам се, че всичко това е минало. Никой вече не рискува да минава по тези улици.
— Малко са западнали, но…
— Хелион, — прекъсна го нетърпеливо — сградите наоколо са публични домове, а наблизо работи и пушалня за опиум. Всяка следа от почтена клиентела е изчезнала безвъзвратно.
Хелион не искаше да се съгласи с нейното мнение, въпреки опита й, и вдигна ръце.
— И какво лошо има в няколко публични домове?
— Само мъж би задал подобен въпрос.
— Не отричам, че ще бъде трудно да се привлекат уважаваните дами в подобен квартал, но малко са мъжете, които имат скрупули от този род — настоя. — Просто трябва да го превърнеш в място, което да се харесва на господата.
— Като например?
— Мъжки клуб или частен игрален дом.
Идеята свари Джейн неподготвена. По принцип интересите на Хелион не включваха такива скучни неща като една празна сграда. Явно разказите на баща му са причинили известна доза сантименталност към мястото. Без да го забележат, господин Стейнман се приближи към тях със замислено изражение и каза: