Фалшивият годеник

— Това е абсурдно.

— Дали? — настоя той. — Забелязах, че никога не си искала мнението ми. Винаги ме държиш настрана от деловите си интереси.

Питайки се какъв дявол му е влязъл под опашката, Джейн опита да се защити.

— Ти беше този, който твърдеше, че единственият бизнес е удоволствието, Хелион. Не мислех, че те интересуват други.

— И ако ти кажа да? Готова ли си да чуеш съветите ми?

Джейн се поколеба. В действителност никога не бе мислила да раздели отговорностите си с другиго. Дори и със съпруга си. По някаква причина смяташе за даденост, че човекът, за когото ще се ожени, ще се задоволи с управлението на имението и ще се занимава със собствените си дела.

— Аз… винаги съм готова да се вслушвам в съвети — каза внимателно.

Усетил нежеланието й, Хелион направи гримаса.

— Винаги, когато не произлизат от мен, нали?

Огорчението в гласа му отекна в сърцето й. Макар че не знаеше къде е сгрешила, очевидно бе наранила гордостта на любовника си.

— Хелион, не че не искам да чуя съветите ти.

— А какво тогава?

— Самият факт, че съм жена, прави достатъчно трудно изграждането на респект сред мъжете, с които трябва да работя. Винаги трябва да помня, че всяка грешна стъпка би могла да провали всичко.

— И? — продължи той още по-сериозен.

— Представяш ли си как ще ми се отразят слуховете, че започвам бизнес в близост до най-долнопробните заведения на Лондон? И по-специално само за мъже? Всички търговци ще ми затворят вратите си. Колкото до обществото… Господи! Ще ме третират по-зле и от сега, като някакъв боклук.

Джейн видя как Хелион й обръща гръб и разтрива врата си, като че не издържа от яд. Смешно! Ако някой трябваше да бъде ядосан, това беше тя.

— Права си, разбира се — съгласи се накрая уморено. — Не помислих за това.

Очевидно логичното й обяснение не бе успяло да го успокои и тя нетърпеливо въздъхна.

— За Бога, Хелион, какво ти става?

В продължение на няколко секунди той остана с гръб, после се обърна и я изпепели с поглед.

— Не става въпрос за кафенето, макар че е жалко да се превърне в руина. Става въпрос за начина, по който се отнасяш с мен. В един момент ми позволяваш да те доближа, а в следващия ме отблъскваш като ненужна вещ.

Джейн примигна при свирепия тон. Очарователният и равнодушен джентълмен бе изчезнал, за да отстъпи място на един горд и крайно раздразнен мъж.

— Това не е вярно.

— Да, така е. И за да бъда честен, не знам какво да правя. Опитах се чрез всички средства да спечеля сърцето ти, но продължаваш да ми отказваш доверието си. Започвам да се питам, дали някога ще успея да го спечеля.

Джейн се уплаши. Да не мислеше да я напусне? Да не би колебанието й да му е дошло в повече?

— Хелион… — промърмори с някакво странно чувство на безпокойство.

Без предупреждение той постави кошницата в ръцете й с вдървен поклон.

— Ще те оставя да се насладиш на обяда си насаме, скъпа. Явно така предпочиташ.