Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— И въпреки това, не знаеш нищо за себе си — каза тъжно.
Леката милувка спря.
— Какво означава това?
— Защо искаш да се ожениш за мен, Хелион?
— Знаеш защо.
— Кажи ми го.
Той щателно я огледа, като че искаше да избере точните думи, които ще я убедят.
— Мисля, че ни е добре заедно. Възхищавам се на твоята интелигентност и доброто ти сърце. Но най-много харесвам независимия ти дух, по-силен от, на който и да е мъж — погледът му умишлено се задържа на устните й. — И, разбира се, желая те до полуда. Това е повече, отколкото притежават повечето бракове.
— Може би, но мисля, че забравяш най-главната причина, поради която искаш да ти бъда съпруга.
— Коя? — попита нащрек.
— Богатството ми, разбира се.
Въздухът се изпълни с напрежение, докато той бавно притваряше очи.
— Не ти ли изглежда малко цинично да ме обвиняваш, че се женя заради парите ти, когато точно това бе едно от изискванията ти към бъдещия съпруг?
— Не говоря за моите чувства в случая — поправи го тихо, — а за твоите.
— Чувствата ми?
— Никога няма да си щастлив като мой съпруг.
— Толкова си мъдра, че предричаш бъдещето, така ли? — започна да го обхваща леден гняв.
Джейн потърка ръце, за да се предпази от някаква невидима опасност.
— О, за Бога, Хелион, и двамата знаем, че с времето ще започнеш да се презираш за това, че си се принизил до ролята на зестрогонец. И ще обвиняваш мен.
Хелион стисна здраво ръце и започна да обикаля стаята. За момент тя си помисли, че ще излезе през вратата и ще я напусне завинаги. Но после той се обърна и я изпепели с поглед.
— Ти си тази, която ме принизява до тази роля — отговори с ужасяващо спокойствие. — Колкото и абсурдно да ти изглежда, наистина мислех, че те обичам. Но стана ясно, че съм прекалено глупав, за да познавам чувствата си.
Сърцето й се сви, не бе искала да го обиди. Нима го е наранила? Как може да го нарани, когато не е заложил сърцето си?
— Хелион, моля те…
— О, не, не ми излизай с тези сега, скъпа, — изръмжа той, докато кръстосваше ръце пред гърдите си. — Ако имаш още обиди, не се колебай, давай. Не искам да си мисля, че си стоиш там, в Съри, съжалявайки, че не си направила на пух и прах отвратителната ми персона.
Джейн усети някаква огромна буца в гърлото си и се уплаши, че ще припадне. Защо правеше нещата толкова трудни? Имаше десетки и десетки богати дебютантки, готови да му се хвърлят в краката.
— Нямах такова намерение.
— Тогава не смея да си представя какво можеше да направиш, ако го имаше.
Тя въздъхна. Беше му ядосана, и с право. Не само я бе преследвал, докато я накара да се държи неразумно, но и беше душил безсрамно из личните й дела. И въпреки това, в този момент предателското й сърце не допускаше той да вярва, че някога е искала да го нарани.
— Не си отвратителен, Хелион. Всъщност си един чудесен мъж, който някога ще направи щастлива някоя късметлийка. Само че…
— Само че, не съм достатъчно чудесен за теб — прекъсна я огорчен.
Джейн се приближи една крачка.
— Не и докато не приемеш, че не е нужно да зависиш от някого, нито от чичо ти, нито от мен.
— Да завися? Сега намекваш, че съм мекушав?
Младата жена го погледна обвиняващо.
— Нарочно преиначаваш думите ми.
— Тогава престани да говориш глупости и кажи ясно, каквото имаш да кажеш.
Тя прехапа устни, несигурна дали могат да водят разумен разговор, когато той бе в такова лошо настроение. Хелион изглеждаше решен да й даде ролята на негодника в тази абсурдна драма.
Глупаво, имайки предвид, че сериозните и скучни жени никога не играеха негодниците.
— Много добре — предаде се накрая.
И защо не? Нямаше да я остави на мира, докато не излее всичко. Потискайки желанието си да избяга, изправи рамене и заговори решително:
— Ти си силен и интелигентен, способен да постигнеш всичко, което си поставиш за цел. Но няма да го направиш, докато продължаваш да се носиш по течението с най-малкото възможно усилие.
Разбра, че е уцелила болно място по цвета, който запълзя по страните му.
— Това ли мислиш, че правя, женейки се за теб?
— А не е ли?
Хелион отклони поглед.
— Изглежда ти си тази, която има всички отговори, не аз.
За Бога! Ето, че пак беше негодника.
— Хелион, ако не те обичах, нямаше да ме интересува, че после ще съжаляваш, че си се оженил за мен — посочи Джейн, като не осъзнаваше колко я издава треперещият й глас. — Не бих могла да понеса, че един ден ще ме гледаш с презрение.