Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Можеш ли честно да ми кажеш дали във всичките си сделки си се водила само от скучни факти и числа?
— Аз… — Джейн неудобно се размърда, предусещайки накъде бие другата. — Има много фактори, които трябва да се вземат под внимание при една сделка.
— Като инстинктът? — настоя Ана. — Или вътрешното усещане, което ти подсказва какво да правиш?
— Може би… понякога — призна си през зъби.
— Тогава защо в този случай да е различно? Ако сърцето ти казва, че Хелион е съпругът, който желаеш, защо по логика трябва да заключиш, че е грешка?
— Защото сме много различни! — възкликна Джейн, жестикулирайки пламенно. — Как, по дяволите, ще бъде щастлив, гниейки в Съри?
Ана присви очи.
— Знаеш ли какво мисля?
— Какво?
— Мисля, че се страхуваш.
Джейн примигна обидено при това обвинение.
— Ха!
— О, да! Страхуваш се, защото е важно.
— Не знаеш какво говориш.
Ана коленичи пред канапето и хвана ръцете й.
— Помисли, Джейн. Ако се ожениш за някой подходящ и той изчезне кой знае къде, след като ти е дал децата, за които мечтаеш, пак ще можеш да си независима и да имаш семейство. Ще получиш всичко, без да рискуваш сърцето си.
Звучеше разумно. Всъщност, това бе и плана, когато дойде в Лондон… преди Хелион да нахлуе в живота й и да иска да стане на неговото.
— И какво му е лошото?
Ана се усмихна малко дяволито.
— Няма нищо лошо, освен, че никога няма да познаеш щастието да живееш с истински партньор. Какъвто и да е съпруг е много добре, но мъж, когото обичаш с цялото си сърце, е нещо много специално.
Силното вълнение в гласа й изненада Джейн, приятелката й все едно говореше от собствен опит.
— Но моите родители…
— Родителите ти са имали връзка, каквато са искали — прекъсна я Ана. — Не е задължително и теб да те удовлетворява такава. Ти не си майка си, не си баща си, ти си Джейн Мидълтън. Трябва да избереш бъдещето, което ти желаеш, а не това, което друг е решил за теб.
Джейн се колебаеше. Сърцето й се свиваше, като си представяше бъдещето без Хелион. Без съмнение по-спокойно, в което сърцето й щеше да е в безопасност от разочарование и болка. Но и празно.
— Господи! Защо трябва да е толкова сложно? — изстена.
— Защото дойде в Лондон да намериш някой беден нещастник, а вместо това успя да хванеш един Хелион.
Шегата изтръгна бледа усмивка от Джейн.
— О, Боже!
— Какво искаш, Джейн? — Ана стисна силно ръцете й. — Какво в действителност желаеш?
Джейн не се поколеба нито за миг.
— Хелион.
— Тогава по-добре му го кажи. Мъж като него няма да позволи да потъпчат гордостта му отново.
Джейн се замисли. Да приеме за себе си, че го желае за съпруг, бе едно. А да му признае мислите си, съвсем друго и много по-трудно. Но поглеждайки приятелката си, разбра, че имаше право. Очевидно Хелион губеше търпение с нейните съмнения. Бе настъпил момента, в който да се държи като зряла жена, а не като треперещо момиче.
— Права си — изправи се с рязко движение, с което уплаши Ана. — Ще дойдеш ли с мен?
— Сега ли?
— Трябва да го направя. В противен случай ще успея да се убедя, че е грешка.
— Да, но…
— Какво?
Ана леко се покашля.
— Не е прието да се посещава един ерген в дома му.
Джейн махна безгрижно с ръка.
— Прието е, когато този ерген скоро ще стане мой съпруг.
— Предполагам, че имаш право — съгласи се с въздишка.
— И ти ще ми бъдеш компаньонка.
Радостна усмивка цъфна на устните на Ана.
— Екипажът ми чака отвън.
— Тогава да тръгваме, преди да съм загубила кураж.
На Джейн й се искаше да напусне тичешком къщата, но си наложи спокойно да вземе шапката и ръкавиците, докато информираше майордома, че ще прекара следобеда с госпожица Халифакс. После двете дами излязоха, хванати под ръка, дадоха инструкции на кочияша, къде да ги закара и се качиха в екипажа.
По пътя Джейн наблюдаваше къщите, покрай които минаваха, и не знаеше дали да се чувства развълнувана или ужасена. Трябваше да е доволна, нали това искаше. И все пак имаше някаква сянка в сърцето й.
— Много си мълчалива — прекъсна Ана мислите й.
— Преценявам какво точно да му кажа — набързо импровизира, тъй като не искаше допълнително да притеснява вярната си приятелка.
— Небеса! Няма да му искаш пари назаем, я. Думите ти трябва да излязат от сърцето.
— Ако му кажа какво чувствам в сърцето си, ще ме вземе за луда — честно си призна.
— Предполага се, че трябва да си луда. Говорим за любов.
— Ана, никак не ме успокояваш.
Тя се засмя.
— Съжалявам. О… мисля, че пристигнахме.
Ана отвори вратата, хвана я за ръката и й помогна да слезе. После двете започнаха да се изкачват по тясната пътека. Внезапно Джейн се спря.