Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— И ти твърдиш, че това наистина е кръстът на брат Агреер? Същият, който се споменава в разказа?
Сейчан му отвърна с непоколебим поглед.
Смълчан от шока на неочакваното разкритие, Вигор впери очи в разпятието. Нямаше никаква украса, дори разпънатата фигура едва се различаваше. Личеше си, че е старо. Дали наистина бе принадлежало на Агреер? Вигор го взе внимателно да го разгледа отблизо. Ако беше вярно, то самото му съществуване придаваше достоверност и тежест на разказаната от Марко фантастична история. Най-сетне Вигор успя да каже:
— Едно не разбирам. Защо е премълчал за присъствието на брат Агреер?
Сейчан се пресегна и събра пръснатите листове.
— Не знаем — каза простичко. — Следващите страници бяха откъснати и заменени с фалшива. Датираща векове след оригинала.
Вигор навъси чело и попита озадачено:
— И какво пише на нея?
— Така и не я видях с очите си, но от друг източник знам какво е било. Несвързан коментар, пълен с библейски цитати и приказки за ангели. Авторът му очевидно е бил ужасен от разказа на Марко. Което е по-важно обаче, на страницата се споменавало за карта, включена в книгата и рисувана от самия Марко Поло. Карта, която уж била въплъщение на злото.
— И какво е станало с нея?
— Макар да се боял от нея, нашият „редактор“ не посмял да я унищожи напълно. Вместо това, с помощта на неколцина други, я пренаписал с код, който щял да я пази и пречисти.
Грей кимна, беше подредил парченцата.
— Погребали я в ангелска писменост.
— Да, но кой е вложил допълнителната страница? — попита Вигор.
Сейчан сви рамене.
— Не е имало подпис, но от текста се подразбирало, че след като Черната чума покосила Европа през четиринайсети век, потомците на Поло предали тайната му книга на папската институция. Може би семейството му се е бояло, че чумата е същата болест от града на мъртвите, върнала се да унищожи света. Така книгата се озовала във ватиканския архив.
— Интересно — каза Вигор. — Ако е така, това може би обяснява защо следите на семейство Поло се губят по същото време. Дори тялото на самия Марко изчезнало от църквата „Сан Лоренцо“, където било погребано. Сякаш някой се е опитал да заличи окончателно рода му. Датирана ли е тази нова страница? Сейчан кимна.
— Изследванията сочат, че е написана и прибавена към книгата в началото на седемнайсети век.
Вигор присви очи.
— Хм… долу-горе по това време Италия е била застигната от друга голяма епидемия на бубонна чума.
— Именно — каза Сейчан. — И пак по това време един германец, Йоханес Тритемиус, създал ангелската писменост. С твърдението, че това е писменост, датираща отпреди появата на човека.
Вигор кимна. Самият той беше правил историческо проучване на ангелската писменост. Създателят й вярвал, че като използва ангелската азбука — която уж му се явила по време на дълбок транс, — човек можел да общува с небесния хор на ангелите. Тритемиус се интересувал и от криптография и тайни кодове. Прословутият му трактат „Стенография“ дълго се смятал за окултно произведение, но в действителност бил сложна смесица от ангелология и шифрография.
— И ако по онова време си искал да скриеш карта — заключи Грей, — карта, която смяташ за „въплъщение на злото“, то шифроването й с ангелска писменост сигурно е изглеждало добър начин да се предпазиш от опасностите, които носи.
— До този извод стигна и Гилдията. В добавената страница имало податки за местонахождението на кодираната карта, която била гравирана върху египетски обелиск и скрита в Григорианския музей във Ватикана. Само че през годините обелискът бил местен неколкократно и дирите му се изгубили. С Насър дълго играхме на котка и мишка, докато го търсехме. Аз обаче спечелих. Откраднах го под носа му.
Вигор долови горчивата гордост в гласа й, но друг въпрос се натрапваше на вниманието му. Той огледа навъсено събеседниците си и попита:
— За какъв обелиск говорите всички?
07:42
Грей обясни накратко за египетския обелиск със скрития в сърцевината му кръст и за кодирания надпис, положен с фосфоресциращи масла по четирите му повърхности.
— Ето го и текста — завърши и извади своето копие. Вигор плъзна поглед по сложния ангелски шифър и поклати глава.
— Нищо не ми говори.
— Именно — каза Сейчан. — Добавената страница към книгата на Марко споменава и за „ключ“ към картата. Начин да се отключи тайната й. Ключ, скрит на три места. Първият ключ е бил свързан с надпис в стаята, където е бил скрит първоначално тайният текст.
— В Кулата на ветровете — каза Вигор. — Добро скривалище. По онова време кулата е била в процес на строеж. Проектирана е била да приюти ватиканската обсерватория.