Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Според фалшивата страница в книгата на Марко — продължи Сейчан — всеки ключ води към следващия. Така че трябва да започнем с първата загадка. Ангелският надпис във Ватикана. — Тя се извърна към Вигор. — Казахте, че сте го разчели. Вярно ли е това?
Вигор отвори уста да обясни, но Грей сложи ръка на рамото му. Нямаше намерение да разкрива пред Сейчан всичките им карти. Поне едно асо трябваше да остане в техните ръце.
— Ще стигнем и до това — каза той и се обърна към Сейчан. — Ти обаче така и не каза защо Гилдията се е забъркала в тази история. Какво ще спечели, като тръгне по следите на тази тайна от Марко Поло, та до днес?
Сейчан се поколеба. Пое си дълбоко дъх — дали за да излъже, или да събере сили за истината, Грей не можа да прецени. Когато заговори обаче, думите й потвърдиха собствените му нарастващи страхове.
— Защото вярваме, че онази болест отново е на свобода. Заразата е плъзнала от останките на Марковите галери, потънали сред Индонезийските острови. Гилдията вече има екип на място, който да тръгне по научната следа. На мен и на Насър беше възложено да проследим историческия аспект на загадката. Както е обичайно за Гилдията, дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата.
Грей знаеше как работи структурата от самостойни клетки на Гилдията, модел, възприет от много терористични организации.
— Аз обаче се добрах до част от информацията — продъл-жи Сейчан. — Знам какво е естеството на болестта, знам и че притежава потенциал да промени завинаги планетната биосфера.
Сейчан им обясни, че Гилдията е открила вирус — нещо, наречено „щамът на Юда“, — който превръща всички бактерии в убийци.
После цитира от текста на Марко:
— „Легион чуми“. Същото нещо върлува из Индонезия. Но аз познавам Гилдията. Знам какъв е планът им. Ще изолират патогена, ще го обезвредят, а после ще използват вируса като неизчерпаем източник на нови бактериални биологични оръжия.
Докато Сейчан разказваше за болестта, Грей стискаше до болка ръба на масата. Кокалчетата му бяха побелели. Бореше се с пристъпа на още по-голям страх.
Преди да е казал нещо обаче, Вигор се изкашля и го изпревари:
— Но щом научен екип на Гилдията се занимава с вируса, защо са ви пратили по следите на Марко Поло? С какво е толкова важен историческият аспект на загадката?
Отговори му Грей — цитира последния ред от текста на Марко:
— „Онази тъмна добродетел, която спаси всинца ни“. На мен това ми звучи като лекарство.
Сейчан кимна.
— Марко е оцелял, както и част от хората му. Дори Гид. дията не би посмяла да пусне на свобода подобен вирус, ако не разполага с начин да го контролира.
— Или поне да открие източника му — добави Грей. Вигор зарея поглед към града.
— Има и други въпроси без отговор. Какво е станало с брат Агреер? Какво е уплашило папската власт?
Ала за Грей имаше и един още по-важен въпрос.
— И къде точно в Индонезия се е разразила епидемията.
— На отдалечен остров. За щастие, наблизо няма големи струпвания на население.
— Остров Рождество — допълни Грей. Сейчан го погледна изненадано. Друго потвърждение не му трябваше.
Грей се облегна рязко назад. Всички го гледаха озадачено. Монк и Лиза бяха отишли на Рождество, за да проучат същата тази болест. Отишли бяха, без да имат представа срещу какво се изправят… нито за интереса на Гилдията. Трябваше да го съобщи някак на Пейнтър. Но при наличието на къртица в Сигма дали това не би поставило приятелите му в още по-голяма опасност, дали не би нарисувало мишена на челата им?
Нужна му беше повече информация.
— На какъв етап е операцията на Гилдията в Индонезия?
— Не знам. Чудо е, че научих и толкова.
— Сейчан… — Грей я изгледа предупредително.
Очите й се присвиха тревожно. С адреналиновата буря във вените си Грей почти взе реакцията и за чиста монета.
— Аз… наистина не знам, Грей. Защо? Какво има?
Грей издиша продължително, стана и отиде при парапета. Трябваше му време да помисли, време, през което новите факти да се слегнат в главата му.
За момента знаеше със сигурност само едно. Трябваше да прати съобщение до Вашингтон.
01:04
Вашингтон Хариет Пиърс се мъчеше да успокои съпруга си. Тази й задача се утежняваше допълнително от факта, че той се беше заключил в банята на хотелската стая. Хариет притискаше парче мокър плат до сцепената си устна.
— Джак! Отвори!
Беше се събудил преди два часа, съвсем объркан. Не му се случваше за пръв път. Синдромът на залеза. Срещаше се често при болни от Алцхаймер. Представляваше състояние на повишена възбудимост след залез-слънце, когато тъмнината внася Допълнително объркване в иначе познатата обстановка.