Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Въпреки това даде знак на Анишен да поеме едната страна. Той пое другата. За броени минути обходиха апартамента, провериха дори килерите и гардеробите.
Нямаше никого.
Анишен стоеше в голямата спалня. Леглото беше оправено, покривката — изпъната..
— Докторчето ни излъга — каза тя ядосано, но и с известна доза уважение. — Не са тук.
Насър беше в банята. Клечеше на едно коляно. Беше видял нещо на пода, търкулнато под тоалетката.
Посегна да го вземе.
Шишенце от лекарства с червен етикет. Празно.
Прочете написаното на етикета. Наименованието на лекарството и името на пациента. Джаксън Пиърс.
— Били са тук — измърмори и се изправи.
Доктор Корин не ги беше излъгал. Казал им беше истината, или поне онова, което считаше за истина.
— Отишли са другаде — каза Насър на път към спалнята. Стисна в юмрук празното шишенце, овладявайки гнева си. Командир Пиърс го беше подхлъзнал отново. Първо с обелиска, а сега и с фалшивото скривалище на родителите си.
— Какво ще правим? — попита Анишен. Той вдигна празното аптекарско шише. Имаха още един шанс. Последен.
07:30
Истанбул
— Като за начало — каза Сейчан, — какво знаете за Марко Поло?
Беше си сложила слънчеви очила със синкав оттенък на стъклата. Слънцето се беше издигнало достатъчно, за да покрие ресторанта с черга от сенки и ярки петна. Бяха се преместили на една усамотена маса в ъгъла и се криеха под чадъра й.
Грей ясно долови колебанието в гласа на Сейчан… както и известна доза облекчение. Явно се мяташе между породеното от предпазливост желание да контролира потока информация и вътрешния импулс да сподели с някого тежестта на знанието.
— Мореплавател, живял през тринайсети век — отговори Грей. Беше прочел това-онова за Марко Поло по пътя насам. — Заедно с баща си и чичо си прекарал две десетилетия в Китай като почетен гост на монголския император Кублай хан. И след като се върнал в Италия през 1295, разказал за пътешествията си на един френски писател, Рустичело, който ги описал в книга.
Книгата на Марко Поло „Описание на света“, или просто „Книга“, станала изключително популярна в цяла Европа и буквално помела континента с невероятните си истории — за безкрайните и безлюдни пустини на Персия, за пълните с живот китайски градове, за далечни страни, обитавани от голи идолопоклоници и магьосници, за острови на човекоядци и невиждани зверове. Книгата запалила въображението на европейците. Дори Христофор Колумб я взел със себе си, когато потеглил към Новия свят.
— Само че какво общо има това със ставащото днес? — завърши Грей.
— Много общо има — отговори Сейчан и плъзна поглед по събеседниците си.
Вигор отпиваше от чая си. Ковалски беше опрял лакът на масата и подпираше с юмрук главата си. Изглеждаше отегчен, но Грей забеляза как очите му шарят по лицата им и следят внимателно реакциите и на тримата. Бившият моряк май не беше толкова повърхностен, колкото изглеждаше на пръв поглед, реши Грей. Ковалски усети погледа му и се зае да хвърля на врабците трохи от сервирания с чая кекс.
Сейчан продължи:
— Историите на Марко Поло не са толкова еднозначни, колкото си мислят повечето хора. Оригиналният текст на книгата му не е оцелял, до нас са стигнали само копия на копията. Многобройните преводи и преиздания са породили значими различия.
— Да, четох и за това — каза Грей с надеждата да съкрати предговора й. — Има толкова много несъответствия, че някои хора се питат дали Марко Поло действително е съществувал. Или е бил измислен от френския писател.
— Съществувал е — настоя Сейчан. Вигор кимна в знак на съгласие.
— Чувал съм аргументите на онези, които се съмняват в съществуването му. Например за значимите пропуски в начина, по който Поло описва Китай. — Монсеньорът вдигна чашата си. — Не е споменал нищо за страстта на китайците към чая, който по онова време е бил непозната за Европа напитка. Не споменава и пристягането на краката, нито пръчиците за хранене. Дори Великата китайска стена не е споменал. Все подозрителни пропуски, откъдето и да го погледнеш. Но пък други неща е описал съвсем правилно — порцелана, горенето на въглища, дори първата употреба па книжни пари.
От гласа на Вигор лъхаше увереност. Може да беше само гордостта му на италианец, но на Грей му се струваше, че долавя и нещо по-дълбоко.
— Добре де, няма да споря — каза Грей. — Въпросът ми е какво общо има това с нас?
— Във всички издания на книгата му има още един значим пропуск — обясни Сейчан. — И това е обратното пътуване на Марко към Италия. Хан Кублай възложил на тримата Поло да придружат една монголска принцеса, Кокежин, и да я заведат жива и здрава при годеника й в Персия. Дал им ескорт от четиринайсет огромни галери и над шестстотин мъже. Когато стигнали до Персия обаче, от флотилията им били останали два кораба и само осемнайсет мъже.