Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Какво е станало с другите? — попита Ковалски.
— Марко Поло така и не казал на никого. Рустичело, французинът, намеква нещо в предговора на прочутата си книга, за някаква трагедия, сполетяла ги сред островите на Югоизточна Азия. Нищо повече, уви. Дори на смъртния си одър Марко Поло не пожелал да разкаже какво е станало.
— Това да не е някакъв мит? — попита Грей.
— По-скоро неразгадана мистерия — отговори Вигор. — Повечето историци смятат, че флотилията му е била застигната от болест или от пирати. Знае се само, че корабите на Марко останали сред индонезийските острови цели пет месеца и само незначителна част от флотилията на хана се измъкнала невредима оттам.
— Въпросът е защо една толкова драматична част от пътешествието не е била включена в книгата — каза Сейчан, за да привлече вниманието им върху значимостта на този факт. — Защо Марко е предпочел да отнесе истината в гроба?
На това Грей нямаше отговор. Ала мистерията породи в гърдите му глождеща тревога и той поизправи гръб. Имаше чувството, че започва да се досеща накъде води всичко това.
В очите на Вигор също се бяха появили сенки.
— Знаеш какво е станало при онези острови, нали? Сейчан бавно кимна.
— Първото издание на книгата е било написано на френки. Но по времето на Марко Поло е било модерно книгите да се издават и на италиански. Стремеж, подклаждан от друг известен съвременник на Поло.
— Данте Алигиери — каза Вигор.
Грей погледна въпросително монсеньора. Вигор обясни:
— „Божествената комедия“ на Данте, включително и прочутият му „Ад“, са били първите книги, написани на италиански. Французите дори започнали да наричат италианския „езика на Данте“.
Сейчан кимна.
— И тази новост не подминала Марко. Според историческите архиви той превел книгата на родния си език. За да я четат и сънародниците му. Докато я превеждал обаче, изработил и едно тайно копие, само за себе си. И в този единствен том най-сетне разказал какво е сполетяло флотилията на хана. Описал и последната история.
— Невъзможно — измърмори Вигор. — Как е могла такава книга да остане скрита толкова дълго? Къде е била?
— Отначало в семейното имение на Поло. После — на едно по-сигурно място — каза Сейчан и погледна Вигор многозначително.
— Да не казваш, че…
— Тримата Поло били пратени в Китай по заповед не папа Григорий. Твърди се дори, че бащата и чичото на Марко са били първите ватикански шпиони, изпратени в Китай като двойни агенти, за да преценят възможностите на монголските сили. Истинските предтечи на агенцията, за която и вие работехте доскоро, монсеньор Верона.
Вигор се отпусна в стола и измърмори замислено:
— Тайният дневник е бил скрит в архивите.
— По-скоро погребан, защото не е бил вписан в регистрите под самостоятелен номер. Просто поредното копие от книгата на Марко Поло. Без внимателен прочит никой не би се досетил, че към края на книгата е включена още една, допълнителна глава.
— И Гилдията се е сдобила с това издание? — попита Грей. — И е научила нещо важно от него.
Сейчан кимна. Грей се намръщи.
— Но как изобщо се е докопала до този секретен текст? Сейчан си свали очилата и го погледна в очите, гневно и обвинително.
— Ти им го даде, Грей.
07:18
Вигор видя шока, изписал се по лицето на американеца.
— Какво говориш, за Бога? — възкликна Грей.
Вигор забеляза и стоманената искрица на задоволство в изумрудените очи на професионалната убийца. Изглежда, й беше приятно да ги дразни. Ала не му убягнаха също изопнатото лице и побелелите страни. Сейчан беше уплашена.
— Всички имаме вина — каза тя, като кимна и към Вигор. Вигор се овладя. Нямаше да й играе по свирката. Кръвта му кипваше толкова лесно напоследък. Пък и вече знаеше какво има предвид Сейчан.
— Символът на Драконовия двор — каза той. — Нарисувала си го на пода. Мислех, че е предупреждение към мен, знак, който да привлече вниманието ми към ангелския надпис.
Сейчан кимна и се облегна назад. По очите му разбра, че той знае.
— Но не е било само това — продължи Вигор. Спомни си своя предшественик във ватиканските архиви — доктор Алберто Менарди, предател, сътрудничил тайно на Кралския драконов двор. Менарди беше изнесъл неправомерно много ключови текстове и ги бе препратил към частна библиотека в един швейцарски замък. Грей, Сейчан и Вигор изиграха централна роля в разкриването му и в унищожаването на сектата. Накрая замъкът — това прокълнато имение с дълга и кървава история — беше дарен на семейство Верона.