Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да.
Оми накара свещеникът да повтори казаното. Когато се увери, че го е разбрал правилно, нареди му да преведе нарежданията на пленниците в ямата.
Мъжете се заизкачваха един по един. Всички бяха силно наплашени. На някои трябваше да им се помогне. Единият страдаше от силни болки и изпищяваше, щом някой се допреше до ръката му.
— Трябва да са девет.
— Единият е мъртъв. Тялото му е долу, в ямата — отвърна свещеникът.
Оми се замисли за момент.
— Мура, изгорете трупа и погребете пепелта при тази на другия варварин. Настанете ги в същата къща, където бяха. Дайте им зеленчуци и риба в изобилие, а освен това ечемичена супа и плодове. Нека се изкъпят, че вонят. Свещенико, кажи им, че ако се държат добре и се подчиняват, ще продължат да получават храна.
Оми наблюдаваше мъжете, докато свещеникът говореше. Видя, че до един реагираха с благодарност, и си помисли презрително: „Ама че глупаци! Лишавам ги само два дни от храна — и сега са готови да ядат и фъшкии!“
— Мура, накарай ги да се поклонят както трябва и ги отведи. — После се обърна към свещеника: — Е, какво има?
— Аз отивам сега. Отивам у дома. Напускам Анджиро.
— Върви и дано никога не се върнеш — ти и всички като теб! Може би следващия път, когато се появиш в моето владение, ще бъде, защото някой от моите селяни християни и васали е намислил предателство — каза той, като използуваше завоалираната заплаха и класическия номер, с който самураите антихристияни контролираха безразборното разпространяване на чуждата догма по техните владения. Макар свещениците да бяха закриляни от закона, покръстените японци не бяха.
— Християни добри японци. Винаги. Само добри васали. Никога лоши мисли. Не.
— Радвам се да го чуя. Не забравяй, че имението ми се простира вече на двадесет ли във всички посоки. Разбра ли?
— Разбрах. Да. Разбрах много добре.
Свещеникът се поклони вдървено — дори варварските свещеници трябваше да имат добри обноски — и си тръгна.
— Оми-сан — обърна се към него един от самураите му. Беше млад и много хубав.
— Да?
— Моля да ме извините, знам, че не сте забравили, но Масиджиро-сан е все още в ямата.
Оми се приближи до отвора и надникна да види самурая. Той веднага коленичи и почтително се поклони.
Беше се състарил видимо през изминалите два дни. Оми претегли наум миналата му служба и бъдещата му цена. После извади камата от пояса на младия самурай и я хвърли в ямата.
Долу Масиджиро погледна камата и не повярва на очите си. Сълзи заструиха от очите му.
— Не заслужавам такава чест, Оми-сан — смирено каза той.
— Да.
— Благодаря.
Младият самурай до Оми пак се обади:
— Мога ли покорно да ви замоля да му позволите да извърши сепуку тук, на брега?
— Той не се справи в ямата, затова там ще си остане. Нареди на селяните да я запълнят и от нея да не остане никаква следа. Варварите я оскверниха.
Кику се засмя и поклати глава.
— Не, Оми-сан, съжалявам, но не бива да пия повече саке — и прическата ми ще се разроши, и аз ще падна. И тогава какво ще правим?
— И аз ще падна до вас, и ще се любим, и ще бъдем в нирвана — весело отвърна Оми а от виното му се въртеше главата.
— Да, но аз ще започна да хъркам и няма да ви се люби с хъркащо пияно момиче — удоволствието няма да е голямо. В никой случай, много съжалявам. Ах, вие заслужавате много повече от това, Оми-сама на Огромното ново владение. — Тя наля още вино в миниатюрната порцеланова чашка — колкото един напръстник — и му я предложи с две ръце — показалецът и големият пръст на лявата ръка леко обхващаха чашката, а показалецът на дясната се допираше до дъното. — Заповядайте, защото сте прекрасен!
Той прие и засърба с удоволствие топлото питие с мек тръпчив вкус.
— Толкова се радвам, че успях да ви убедя да останете още един ден. Вие сте много красива, Кику-сан.
— Вие сте красив, затова удоволствието е мое. Очите й святкаха на светлината на свещта, поставена в цвете от бамбук и хартия и висяща от кедровата греда. Това бе най-хубавата стая на Чаения дом до площада. Тя се наведе да му предложи още ориз от обикновена дървена купичка, поставена пред него на ниска масичка от черно лакирано дърво, ала той поклати глава.
— Не, благодаря.
— Силен мъж като вас трябва да яде повече.
— Сит съм, уверявам ви.
Той не и предложи ориз, защото тя едва се бе докоснала до малката купичка със салата — тънко нарязана краставица и миниатюрни, изящно оформени парченца репичка, напръскани със сладък оцет — единственото, което Кику се съгласи да приеме от цялата вечеря. Освен тази салата имаше парчета сурова риба, увити в топки лепкав варен ориз, супа, пресни зеленчуци, поднесени с пикантен сос от соя и джинджифил. И ориз.