Шогун

— Ще ни бъде много приятно, ако отседнете при мен, Игураши-сан. Домът ми е беден, но може би ще успея да ви създам някакви удобства.

— Благодаря, — обърна се към него старецът — но господарят нареди веднага да се прибираме в Йедо, така че ще тръгвам. — На лицето му отново се изписа безпокойство. — Как бих искал да съм на галерата!

— Да.

— Като си помисля само, че Ябу-сама е там само с двама свои хора… Много ми е неприятно.

— Да.

Той посочи „Еразъм“

— Дяволски кораб! Такова богатство и после изведнъж — нищо!

— Нима съвсем нищо? Торанага-сама ще остане безкрайно доволен от подаръка на Ябу-сама.

— Този червив от пари крадец на провинции е толкова препълнен от чувство за собствената си значимост, че дори няма да забележи колко сребро е задигнал от нашия господар. Нямате ли акъл сам да съобразите това!

— Предполагам, че само силната ви тревога относно евентуалната опасност за живота на нашия господар ви е накарала да направите подобна забележка.

— Прав сте, Оми-сан. Нямах намерение да ви засегна. Вие бяхте много находчив и от голяма полза за нашия господар. Може да сте прав и за Торанага — побърза да каже Игураши, но наум добави: радвай се на новополученото си богатство, нещастни глупако! Познавам господаря ни по-добре от теб и увеличеното ти имение няма да ти бъде от никаква полза. Издигането ти щеше да е справедливо възнаграждение за кораба, златото, среброто и оръжието. Но сега от тях няма и следа. И също по твоя вина господарят е в опасност. Ти изпрати посланието — „вижте най-напред варварите“ — и по този начин го изкуси. Трябваше още вчера да си заминем оттук. Да, ако бяхме заминали, сега господарят щеше да е в безопасност, с пари и оръжие. Дали не си предател? Дали работиш за себе си, за тъпия си баща или за някой враг? За Торанага например? Това е без значение. Можеш да ми вярваш, глупако, че ти и твоят клон на рода Касиги няма да останете за дълго на тази земя. Бих ти го казал направо в лицето, но тогава ще трябва веднага да те убия и по този начин не ще оправдая доверието на господаря. Той ще каже кога, а не аз.

— Благодаря ви за гостоприемството, Оми-сан — произнесе той на глас. — Надявам се скоро да ви видя отново, но сега е време вече да потегля.

— Моля ви, бихте ли ми направили една услуга? Предайте на баща ми дълбокото ми уважение. Много ще ви бъда признателен.

— Ще го направя с огромно удоволствие. Той е прекрасен човек. Освен това още не съм ви поздравил с увеличеното ви имение.

— Много сте любезен.

— Още веднъж ви благодаря, Оми-сан.

Той вдигна ръка в дружелюбен поздрав, махна на хората си и поведе фалангата от конници вън от селото.

Оми отиде при ямата. Свещеникът вече го чакаше. Оми забеляза, че португалецът беше силно разгневен, и си помисли: „Дано направи нещо неразумно, че да наредя да го набият със сопи.“

— Свещенико, кажи на варварите да излизат един по един. Кажи им, че господарят Ябу им разрешава отново да живеят в света на хората. — Оми умишлено говореше по възможно най-опростения начин. — Но при най-малкото нарушение на правилата двама от тях ще бъдат върнати отново в ямата. Трябва да се държат добре и да се подчиняват на всички заповеди, ясно ли е?