Шогун

— Да, Суи-чан — също толкова тихо се отзова Кику, използувайки обръщението „чан“ като към любимо дете.

— Съпругата на Оми-сан се завърна. Носилката и току-що изчезна нагоре по пътеката към неговия дом.

Кику погледна към Оми. Вратът му бе подпрян удобно на дървената възглавница, ръцете му бяха скръстени на гърдите. Тялото му беше силно, без белези, кожата — стегната, златиста и лъскава. Тя ласкаво го помилва — достатъчно, за да влезе милувката й в съня му, но не дотам, че да го събуди. После се изплъзна изпод завивката и прибра кимоната си.

Малко време й отне да освежи грима си, докато Суисен решеше и четкаше косата и и я завърза отново в прическата шимода. След което господарката и прислужницата безшумно се плъзнаха по коридора, излязоха на верандата, прекосиха градината и поеха през площада. Лодките се стрелкаха като светулки от кораба на варварите до кея, където седем оръдия чакаха да бъдат натоварени. Все още беше късна нощ и до зори оставаше много време.

Двете жени минаха по тясната уличка между къщите и се заизкачваха по пътеката.

Покрити с пот изнурени носачи си поемаха дъх около носилката на върха на хълма, пред къщата на Оми. Кику не почука на градинската врата. В къщата горяха свещи и слугите тичаха напред-назад. Тя направи знак на Суисен, която незабавно отиде при верандата до входната врата, почука и зачака. След миг вратата се отвори. Прислужницата кимна и изчезна зад нея. Измина още един момент и тя отново се появи, кимна на Кику и се поклони ниско, когато мина покрай нея. Друга прислужница бързо я поведе и плъзна вратата на най-хубавата стая.

Леглото на майката на Оми беше оправено — тя не беше спала в него. Седеше, изправена вдървено, до малката нишичка с красиво подредени цветя. Към градината гледаше едно прозорче. Мидори, съпругата на Оми, седеше срещу нея.

Кику коленичи. Нима измина само една нощ, откак бях тук и умирах от страх — Нощта на писъците? Тя се поклони — първо на старата жена, след това на жената на Оми, усети напрежението между двете жени и се запита: защо винаги съществува такава непримирима вражда между свекърва и снаха? Та нали след време и снахата на свой ред става свекърва! Защо започва и тя да тормози снаха си, да я ругае, да превръща живота й в ад, защо младото момиче върши на свой ред същото? Нима хората не си вземат поуки от уроците на живота си?

— Много се извинявам за безпокойството, което ви причинявам, господарке-сан.

— Добре сте дошли у дома, Кику-сан — отвърна старата жена. — Надявам се, че нищо неприятно не се е случило.

— О, не, но не знаех дали ще пожелаете да събудя сина ви, или да го оставя да спи — отговори тя, като вече знаеше отговора. — Реших, че е по-добре да ви попитам, тъй като вие, Мидори-сан — обърна се тя към Мидори, поклони се леко и й се усмихна, защото много я харесваше — сте се завърнали.

Майката отговори:

— Много мило от ваша страна, Кику-сан, много разумно сте постъпили. Не, оставете го да спи спокойно.