Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Самураите се поколебаха с извадени мечове в ръце. Блакторн се приготви да скача през борда.
— Торанага-сама! — Родригес силно ритна с крак вратата, резето не издържа и тя широко се разтвори — УАКАРИМАСУ КА?
— Уакаримасу, Анджин-сан. — Самураите бързо прибраха мечовете си, поклониха се и се заизвиняваха, пак се поклониха, докато Родригес не изръмжа „а така“! И пръв тръгна надолу към каютата.
— Господи, Родригес! — възкликна Блакторн, като слязоха на долната палуба. — Често ли правиш така и ти се разминава?
— Много рядко го правя — избърса Родригес потта от челото си. — И в такива случаи много съжалявам, че изобщо съм започнал.
Блакторн се облегна на херметическата преграда.
— Имам чувството, че са ме ритнали в корема.
— Няма друг начин. Трябва да се държиш като крал. Но дори тогава не знаеш какво можеш да очакваш от един самурай. Опасни са като свещеник, седнал със свещ в задника си върху полупразно буре с барут.
— Ти какво им каза?
— Тода Хиромацу е главният съветник на Торанага и е по-голям даймио от местния. Затова отстъпиха.
— Какво представлява Торанага?
— Това е дълга история. — Родригес седна на стъпалото, свали единия си ботуш и започна да си разтрива глезена. — За малко да си строша крака в тази проядена врата.
— Не беше заключена. Можеше просто да я отвориш.
— Знам. Но ефектът нямаше да е същият. В името на пресветата Дева много неща имаш още да учиш!
— Ще ме научиш ли?
Родригес се обу.
— Зависи.
— От какво?
— Ще видим. Дотук само аз говорих, което беше напълно в реда на нещата — аз съм здрав, ти не си. Скоро ще дойде твоят ред. Коя е каютата ти?
Блакторн го погледна изпитателно. Тук под палубата миришеше тежко на застоял въздух.
— Благодаря, че ми помогна да дойда.
И го поведе. Вратата беше отключена. Каютата бе претършувана основно и всичко, което можеше да се изнесе, беше изнесено. Нито книги, нито дрехи, нито инструменти, нито пера за писане. Морският му сандък също бе отключен. И празен.
Побеснял от ярост, той нахълта в голямата каюта. Родригес го следеше напрегнато. Дори тайното му скривалище бе открито и ограбено.
— Всичко са взели! Чумави въшки!
— А ти какво очакваше?
— Не знам. Мислех си, че щом е запечатано. — Блакторн се запъти към хранилището. И то зееше празно. Както и складът за муниции. Оставено беше само вълненото сукно.
— Господ да ги убие тези японци!
Той се върна в каютата и тръшна капака на сандъка.
— Къде са — попита Родригес.
— Кое?
— Дневниците ти. Къде са? Блакторн го изгледа с присвити очи.
— Никой лоцман няма да се обезпокои за дрехите си. Дойде тук за дневниците, нали? — настоя Родригес.
— Да.
— Защо си толкова учуден, англичанино? Как мислиш, защо дойдох с теб? За да ти помогна да си вземеш малко парцали? И без това са износени до крайност и ще ти трябват нови. Имам колкото искаш, мога да ти дам. Но къде са дневниците?
— Изчезнали са. Бяха в морския ми сандък.
— Няма да ти ги задигна, англичанино. Искам само да ги прочета и препиша, ако трябва. Ще ги пазя като мои собствени, така че не се безпокой. — Гласът му са изостри: — Дай ги, моля те. Нямаме време.
— Не мога, изчезнали са! Бяха в сандъка.
— Не би ги оставил там, когато навлизаш в чуждо пристанище. Никога не би пренебрегнал първото правило на лоцманите — да ги скриеш внимателно и да оставиш фалшивите на открито. Хайде, побързай!
— Казвам ти — откраднати са!
— Не ти вярвам. Но признавам, че много добре си ги скрил. Два часа ги търсих и нищо не намерих.
— Какво?
— Защо си толкова изненадан, англичанино? Да нямаш задник вместо глава? Естествено, че съм дошъл чак от Осака, за да проуча дневниците ти!
— Значи вече си бил тук?
— Господи! — нетърпеливо възкликна Родригес. — Разбира се, че съм бил! Преди два — три часа заедно с Хиромацу, който искаше да огледа кораба. Той строши печатите, а като си тръгнахме, местният даймио пак запечата всичко. Хайде, бързай, за бога, пясъкът тече!
— ОТКРАДНАТИ СА! — Блакторн му описа как пристигнаха и как се събуди едва на брега. После изпрати с един ритник сандъка си чак в средата на каютата, бесен от яд, че са му ограбили кораба. — Откраднати са! И всичките ми карти! Всичките ми дневници! Имам преписи на някои от тях в Англия, но го няма дневника от това плаване и…