Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Твоят поглед и мълчанието ти ми подсказват, че се съпротивляваш на чувствата, които изпълват сърцето и тялото ми, когато те докосвам. Толкова ли съм… — Той затърси подходящата дума на английски, която да изрази опасението му. — Толкова ли съм ти отвратителен, Шали? Би ли предпочела да не си моя жена?
Тя се смути от въпроса, на който се боеше да отговори.
— Не, Уанмди Хота, не си ми отвратителен. Ти си най-хубавият и най-вълнуващият мъж, който съм срещала някога. Но когато ме погледнеш по този начин или ме докоснеш, изпитвам чувства, които ме смущават и плашат, тъй като не ги разбирам. Знам, че имаме син, но си спомням толкова малко за… любовта. Същото ли е, което чувствам, когато ме целуваш и ме притискаш до себе си? — искрено го запита тя.
— Моя невинна и красива Шали, как копнея да съживя онова, което беше между нас. Една мощна сила ни сближи преди години, същата сила сега отново те тегли към мен. Не се страхувай и не отхвърляй чувствата, които събуждам у теб.
— За да се изгради нашата връзка е необходимо време, Уанмди Хота. Сигурна съм, че тя не ни е свързала още първия ден, нали? Когато съм готова за нея, това трябва да идва от сърцето ми, а не от думите ти. Разбираш ли?
— Ша. Моля те само, пусни чувствата си на свобода, не им се съпротивлявай. Аз помня нашата любов, но никога не съм преживявал такава битка. Сърцето ми копнее за бърза победа, но не на толкова висока цена.
Думите му бяха ясно — ясни и задължаващи. Тя се усмихна. Погали го по лицето.
— Няма друг като теб, Уанмди Хота. Все повече се убеждавам колко лесно е човек да те обича. Ако и двамата много го искаме, победата ти няма да закъснее.
Той се засмя весело.
— Така да бъде, любов моя. Така ще бъде.
Целуна я леко по устните и излезе. Шали въздъхна учудена от болезненото желание, което изпитваше. Похотливо, нарече го тя. Дали би могла с желанието си да омае своя съпруга? Дали сърцето и тялото й не си спомнят неща, до които умът й не успяваше да достигне? Дали те не се бореха да победят измъчения й мозък? Но защо?
Срещата с Бягащия вълк започна твърде нервно. Зад думите и жестовете му личаха вина и удивление, докато Шали седеше на тръни от смущение. Сивия орел преведе извиненията на баща си и пожеланията му за скорошно оздравяване. Шали благодари за разбирането и подкрепата. Скоро краткият разговор свърши и Бягащия вълк се изправи да си ходи. Последните му думи прозвучаха като утеха и стоплиха сърцето на Шали. Тя се усмихна, когато съпругът й ги преведе на английски.
— Баща ми казва, че веднъж е видял как си се променила от бяла жена в негова дъщеря. Така ще стане и сега. Той ще даде живота си, за да те зашити, ако се наложи.
Сълзи замъглиха очите й.
— Благодари му от мое име. Не мога да ти опиша колко означават за мен думите му и фактът, че ме приема. Може би все пак завръщането ми няма да е тъй трудно.
Възрастният мъж с благородни черти и горда осанка се усмихна и кимна, когато синът му преведе думите й на Оглала. Тръгна си изправен, сякаш някакъв огромен товар бе паднал от силните му плещи и от чистото му сърце.
— Колко годишен е баща ти, Уанмди Хота? — запита Шали, когато останаха сами.
— На шейсет според броенето на белите. С всяка изминала година тялото му отслабва, зрението и разсъдъка му също. Сърцето ми натежава, като видя тези промени у него. Скоро аз ще стана вожд. Войната изисква остро око и ясен ум, а белите искат тази война. Това не ми харесва, Шали. Сърцето ми копнее за мира и щастието, които те ни отнеха.
— Промените понякога са мъчителни, Уанмди Хота. Но все пак животът ги изисква. От онова, което видях и научих, е ясно, че ти ще станеш велик вожд. Щеше ми се тази война да не беше с моите хора. Боли ме, като си помисля за враждебността и омразата.
— Кокила икопа, Шали — окуражи я той, а после веднага й преведе: — Не се страхувай, Шали. Повече никой няма да ти навреди.
— Когато съм с теб, не се боя, Уанмди Хота. Тъжно ми е, че завръщането ми стана толкова трудно за двама ни.
— Светлината в очите ти и усмивката на устните ти изличават страданието от сърцето ми. Усещам волята за живот и смелостта, които растат в теб. Ти ще се пребориш с тъмнината и ще победиш, Шали. А що се отнася до мен, сянката на Уакантанка ме пази, както толкова пъти досега.
— Надявам се и се моля да си прав, Уанмди Хота.
— Сама ще се увериш, мъничката ми, ще видиш.
Първото изпитание за куража и интелигентността на Шали дойде още на следващата сутрин.
— Шали? — чу се гласът на Лия от входа на шатрата. — Мога ли да вляза, за да говоря с теб? — запита тя учтиво.