Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Сали се гордееше с умението да управлява финансите си. Беше работила усърдно, за да се махне от Ковънт Гардън, където трябваше да обслужва клиентите в карета или в мръсните входове на къщите. В нейната професия животът беше опасен и брутално кратък. Успя да се устрои в един сравнително добър бордей, а сега принадлежеше към привилегированите куртизанки. Бъдещето изглеждаше многообещаващо. Може би един ден щеше да има собствена ложа в театъра, с каквато разполагаха някои привилегировани дами от нейното съсловие.
През последните дни се оглеждаше дискретно за нов покровител и се надяваше да си намери такъв, докато стане време да плати наема в края на месеца. Но се бе заклела да не прибързва с новата връзка, даже ако това означаваше да се изнесе от хубавата си къщичка. Познаваше жени, направили грешката да приемат първото предложение само за да оцелеят финансово. В отчаянието си такива жени се поставяха под покровителството на мъже, които се оказваха насилници или ги използваха по начини, за които всички знаеха, че са противоестествени. Сали потрепери, като си припомни една своя позната, принуждавана от любовника си да задоволява сексуално всичките му приятели.
Тя прекоси бързо полутъмния коридор и мина през залата, без да обръща внимание на изложените от двете страни експонати. Беше тук по работа. Спря за миг поглед върху сцената с бесилката и изкриви лице. Даже да беше в настроение да разгледа музея с восъчни фигури, никога не би избрала такова място. Според нея подобни сцени бяха крайно потискащи.
Намери тясната вита стълба в края на слабо осветеното помещение. Прихвана полите си и бързо се изкачи по стъпалата. Указанията, които беше получила, бяха съвсем точни.
Тежката врата в края на стълбата не беше заключена. Отвори я и пантите изскърцаха протяжно. Влезе в горната галерия и се огледа. Макар че и тук експонатите не бяха по вкуса й, изпита известно любопитство. Хугет се хвалеше по целия град, че притежавал уникална изложба, предназначена само за мъжки очи.
Табелата в близост до входа беше синя с изписани златни букви. Сали направи крачка към нея и се приведе, за да разчете написаното под слабата светлина.
— И това ако е интересна тема… — промърмори тя. Но може би беше предубедена, защото познаваше този занаят.
Отиде до първата осветена сцена и се загледа във фигурите на мъж и жена в легло, страстно прегърнати, с преплетени тела. Лицето на мъжа изразяваше дива решителност. Явно се приближаваше към края си, защото се притискаше в партньорката си и мускулите на гърба и задните му части изпъкваха твърде реалистично.
Тялото на жената беше моделирано с цялата му пищност и със сигурност събуждаше интереса на средноинтелигентните зрители от мъжки пол. Едри гърди и красиво закръглени хълбоци, които подхождаха повече на древногръцка статуя. Елегантни тесни стъпала. Вниманието на Сали бе привлечено от лицето на жената. В него имаше нещо познато.
Понечи да се приближи още малко, за да огледа по-внимателно жената, когато чу леко проскърцване в мрака зад гърба си. Наостри уши и попита тихо:
— Кой е там?
Никой не й отговори, нито се раздвижи в мрачните сенки. Сърцето й ускори ритъма си. Дланите й изстинаха и овлажняха. Сали познаваше тези признаци. В миналото, докато работеше по улиците, ги беше усещала често. Някои от мъжете, които се приближаваха към нея, предизвикваха тази реакция. Винаги досега беше разчитала на интуицията си, а тя й казваше да се пази от тези мъже. Отказваше да тръгне с тях дори когато това означаваше да гладува ден или два.
Но мъжът в това помещение не беше непознат, който искаше да я примами в тъмна карета. Това беше нейният покровител, мъжът, който й плащаше наема. Той й бе изпратил писмо, за да я помоли да се срещнат тук. Нямаше причини да се страхува.
По гърба й пробяга студена тръпка. Незнайно по каква причина изведнъж си спомни клюките, които се носеха в бордея — че предишната му любовница се е самоубила. Някои от по-романтичните й приятелки твърдяха, че сърцето й било разбито, и тълкуваха случилото се като голяма трагедия. Ала повечето клатеха глави пред толкова глупост. В тяхната професия нямаше място за чувства. Само за здрав човешки разум.
Самата тя често мислеше за предшественицата си. Познаваше Алис, макар и бегло. Не й се вярваше, че би направила грешката да се влюби в закрилника си.
При спомена за бедната, глупава Алис Сали потрепери. Отново я връхлетя страх. Сигурно е заради проклетите сцени в залата, помисли си тя. Те опъваха нервите й.
Не, нямаше никакви причини да се тревожи. Той сигурно играеше една от обичайните си игрички.