Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Инструментът, наречен джалтаранг, се състои от китайски купички или чашки, които са разположени по определен начин, различават се по размер и са напълнени с вода пропорционално на желаната гама — колкото повече е водата, толкова по-нисък е тонът и обратното. Тези инструменти имат трогателно въздействие върху емоциите на сърцето.
Звукът на огъня е много висок, неговата форма е усукана, а цветът — червен. Той може да бъде чут при гръмотевица, изригване на вулкан, в пращенето на пламъка, във взривяването на снаряд, в звука от стрелбата на автомати, пушки и оръдия. Всички тези звуци могат да пораждат страх.
Звукът на въздуха е колебаещ се, неговата форма е зигзаг, а цветът — светлосин. Този глас се чува по време буря, когато духа вятър, както и в шепота на утринния бриз. Неговото въздействие е разрушително, разпиляващо и пронизващо. Звукът на въздуха намира израз във всички духови инструменти, направени от дърво, мед или бамбук. Той проявява тенденция да запалва огън в сърцето, както пише Руми за флейтата в своята поема Маснави. В индийското изкуство Кришна често се изобразява с флейта в ръцете. Звукът на въздуха превъзхожда всички други звуци, защото е жив и във всеки свой аспект неговото влияние предизвиква екстаз.
Звукът на ефира е заключен в самия себе си и съдържа всички форми и цветове. Това е основата на всички звуци, това е оттенък, полутон, който не прекъсва. Негов инструмент е човешкото тяло, защото само с помощта на тялото той се проявява. Въпреки че е всепроникващ, той е тих и неосезаем. Този звук се проявява пред човека според това как той изчиства своето тяло от материални качества. Тялото може да се превърне в инструмент, когато се освободи вътрешно пространство, когато всички негови вътрешни кухини и вени са свободни — тогава звукът, съществуващ в космоса, започва да се проявява и във вътрешността. Екстазът, озарението, покоят, безстрашието, възторгът, радостта и откровението са действия на този звук. В някои хора той се проявява неочаквано сам, в други — когато са в негативно състояние, предизвикано от болест на тялото или ума; но това не носи полза нито на едните, нито на другите, напротив — прави ги ненормални. Този звук извисява само съществата, които му се откриват с помощта на духовни практики, известни на мистиците.
Смесеният звук на земя и вода притежава нежност и деликатност. Звукът на земя и огън предизвиква рязкост, звукът на земя и въздух има сила и мощ. Звукът на вода и огън е жив и подвижен. Звукът на вода и ефир има мек, успокояващ ефект. Звукът на огън и въздух има ужасяващ и застрашаващ ефект. Звукът на огън и ефир има разрушаващ и освобождаващ ефект. Звукът на въздух и ефир създава мир и покой.
Глава 2
Вибрации
Безшумният (неосезаем) живот се усеща на повърхността чрез дейността. Безшумният живот се проявява като смърт, в сравнение с активния живот на повърхността. Само мъдреците предпочитат вечния живот пред постоянно променящата се и подвижна природа на смъртния живот. Животът на повърхността изглежда реален, защото именно в този живот човек може да изпита цялата радост.
В безшумния живот няма радост, само покой. Изходното битие на душата е покоят, а нейната природа е радостта и тези две свойства работят едно срещу друго. В това е скрита причината за цялата трагедия на живота. Изначално душата няма опит. Тя започва да го придобива, когато започне да отваря очи за външния план и ги държи отворени, наслаждавайки се на живота на повърхността, докато не бъде удовлетворена. Тогава душата затваря очи за външния план и постоянно търси покоя — изначалното състояние на нейното битие.
Вътрешната, основната част на всяко същество е създадена от фини вибрации, а външната — от по-плътни. По-фината част наричаме дух, а по-плътната — материя. Духът е по-малко подложен на изменения и разрушение, отколкото материята. Всичко, което живее, е дух, всичко, което умира е материя; всичко, което умира в духа е материя и всичко, което живее в материята, е дух. Всичко, което може да се види и възприеме, е живо, въпреки че е подложено на смърт и разрушение и всеки миг се разпада на своите по-фини елементи. Човешкият възглед е толкова замъглен от осъзнаването на привидния свят, че духът, който живее реално, се оказва прикрит под обвивките на материята, а неговото истинно битие — скрито. Именно постоянно нарастващата активност поражда материализация на вибрациите, а постоянното намаляване на вибрациите ги превръща отново в дух.