Джулия

Джулия стана против волята си.

— Можете ли поне да ми опишете Оливия…? — започна тя.

— Зная, че е глупаво да изпадам в подобни положения — каза той като я буташе леко към вратата, — но това е единственото нещо, за което отказвам да говоря. Книгата е затворена, скъпа приятелко.

Тя вече беше стъпила на тесния праг и гледаше сгърченото лице на Уинтър, под евтината руса перука. Зад него индийската музика се извиси във вулканичен финал.

— Тя ме иска — каза тя. — Оливия.

— Вярвам ви. Не се връщайте, моля ви. Оставете ме на мира. Която и да сте.

— Джулия Лофтинг — каза тя. Но вратата вече се беше затворила.

Следобедът клонеше към края си. Те бяха на терасата и гледаха как проливният дъжд плющеше върху парка, като огъваше листата и малките храсти, посадени в подножието на стената. Един порив на вятъра разпръсна капки дъжд чак на терасата и тя отдръпна малко стола си, за да се подслони, но той продължаваше да не обръща внимание на капките, въпреки че обувките му вече бяха мокри. Лили забеляза, че бяха целите кални и кожата им се беше напукала. От главата до петите Магнус изглеждаше занемарен. Улови се, че мрази Джулия, която му бе причинила това, а също и брат си, че се беше изоставил така.

— Значи беше тази къща — каза тя. — Аз научавам нещата, когато ти пожелаеш.

— Мислех, че това не те засяга.

— Магнус! — каза тя обезкуражено. — Как искаш да ти помогна, като криеш от мен някои факти? Все едно, че ме лъжеш. Има ли нещо друго, което да скриваш от мен и би могло да засегне Джулия?

— Въпрос, на който е невъзможно да се отговори. — Магнус се прокашля и загледа безучастно дъжда. — Това време ми харесва. По-английско е от онова слънце, което печеше.

— Ти ще ме подлудиш. Не разбираш ли, че тя вече знае за тази стара, злощастна история? Мисля, че дори не си прави повече труда да се храни. Убедена е, че това има връзка с Кейт. Всъщност, каза ми, че е обсебена. Обсебена! В състоянието, в което се намира преувеличава и най-малката подробност, раздува я извън всякаква мярка… Магнус, трябва да ми кажеш дали има и нещо друго, което би могла да открие.

— Не знам нищо. И какво е открила тя?

— Не съм сигурна, че ще ми го каже.

— Във всеки случай ще го каже на този проклет безхаберник Марк.

Лили тактично отмина тази забележка, въпреки че дълбоко в себе си я приемаше.

— Ако искаш да върнеш жена си, а предполагам това е единственото, обяснение за твоето необичайно поведение през миналата седмица, трябва да ми кажеш всичко, което знаеш, за да мога да го използвам в твоя полза.

— Искаш да кажеш, да си послужиш с Джулия в своя полза.

— Предпочитам да не обръщам внимание на тази забележка. — Тя го погледна, преди да каже — Ако не се преместиш на сухо, ще хванеш пневмония.

Магнус въздъхна и отдръпна стола си.

— Съществува ли каквато и да е връзка между теб и тази къща? — попита Лили. — Това може и да я разтърси за добро, знаеш ли. В края на краищата, поне бихме могли да я накараме да постъпи в болницата, където всъщност би трябвало да бъде.