Заложница на съдбата

Почувства странно спокойствие. Ако го изгуби, значи така й е било писано. Можеше да направи компромис с някои от принципите си, но изневярата бе немислима. Дори и с мъж, когото търсеше от години.

Някаква фигура в градината привлече вниманието й. Дали бе майорът? Господи, наистина бе той. Облечен в цивилни дрехи, той се движеше бавно покрай пътеката, която обикаляше градината, подпирайки се на тежък бастун.

Вероятността да се нарани, в сравнение със среднощната му разходка по коридора на балкона на третия етаж бе минимална, но тя се разтревожи. Можеше да се спъне и да падне върху влажната земя. Ако не успее да се изправи, можеше да лежи с часове, преди някой да го открие. Можеше да изстине и да умре от пневмония…

Помисли си иронично, че позволява на майчинските си инстинкти да вземат връх. Майорът бе оцелял по време на война в чужда страна и едва ли щеше да пострада в лятна английска градина.

Все пак няма да е зле да отиде и да го пази. Облече се набързо, като избра семпла утринна рокля, която можеше да надене без помощта на Мари. Привърза косата си с панделка и слезе по тесните стълби.

От кухнята се носеше дразнеща миризма на печени кифли и тя влезе вътре. Под втрещените погледи на готвача и неговата помощничка взе две горещи кифлички със стафиди от печката, уви ги в носната си кърпичка и излезе, махвайки весело с ръка.

Когато слезе при майора, той започваше втората си обиколка. Поздрави я с приятелска усмивка.

— Станали сте доста рано, милейди.

Тя му се усмихна и напрежението й от неспокойната нощ изчезна.

— Както виждам, вие също.

Закрачи редом с него. Градината бе доста голяма и тя обичаше често да се разхожда по тази пътека. Ранната утрин бе свежа и приятна, върху листата и цветята дребните капчици роса блестяха като късчета кристал.

— Обичам това време на деня. Много е спокойно. — Той се усмихна приветливо. — Освен това твърдо вярвам, че човек трябва да се движи, колкото може повече, когато се възстановява от някоя болест, а е много по-лесно да го правя, когато наоколо няма кой да ме спре.

— Когато погледнах през прозореца и ви видях, мигом си ви представих как падате сред розовите храсти — призна младата жена. — Градинарят щеше да се разстрои, ако ви бе намерил в подобна поза, още повече, ако сте смачкал и цветята му.

— Значи сте дошли да проверите дали цветята и аз сме добре. — В топлите нотки на гласа му прозвуча одобрение. — Вие сте особено грижлива стопанка.

Тя се смути и извърна поглед към пътеката пред себе си.

— Няма нищо необичайно в това да се погрижиш за гостите си.

— Всъщност имах предвид градинаря. Сигурен съм, че много трудно се намират добри градинари. — Тонът му бе сериозен, но очите му се смееха.

Джослин избухна в смях.

— Луис работи тук поне от тридесет години. Срамота е да го накараме да си тръгне на тази преклонна възраст.