Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Свършил е чудесна работа. — Дейвид махна с ръка към заобикалящите ги лехи с цветя и храсти. — Трудно е да се повярва, че сме в центъра на Лондон. Градината е толкова майсторски поддържана, че изглежда по-голяма, отколкото е.
— Беседката в далечния край е едно от любимите ми места. Идеална е за пикник или за четене в слънчев летен ден. — Подаде му едната от двете горещи кифлички. — Вземете тази кифличка, тъй като явно нямате намерение да се появите за закуска.
Той отхапа от кифличката и на лицето му се появи блажено изражение.
— В случай, че съм забравил да го спомена досега, вашият готвач е истинско съкровище.
— Имам късмет с прислугата — съгласи се тя. — След като не мога да имам „Чарлтън“, реших да превърна „Кромарти Хаус“ в колкото е възможно по-приятно място за живеене.
Дейвид я стрелна с поглед.
— Известно време ще имам удоволствието да се наслаждавам на уменията на вашия готвач. Възнамерявах скоро да си потърся квартира, но това няма да е необходимо, след като с вас трябва да живеем под един покрив. Съжалявам за неудобството.
— Няма нужда да се извинявате. — Тя преглътна една хапка от ухаещата кифличка със стафиди. — Къщата е достатъчно голяма. Ще се радвам да имам компания. — Особено с такъв приятен и възпитан компаньон. Погледна към изсечения му профил. Дейвид беше по-добър от брат. Нищо чудно, ако тя имаше брат, да не го харесва, колкото харесваше майор Ланкастър.
— Никога ли не сте имали компаньонка, която да живее с вас? — попита той. — Необичайно е привлекателна млада жена да живее сама в Лондон.
— Леля Лора Къркпатрик живееше с мен преди съпругът й да се върне от Континента. Много се ядоса обаче от скандалната сделка, която сключих с вас, и реши да посети имението си в Кент — жално отвърна Джослин. — Предполагам, че рано или късно ще се върне в града, но не знам точно кога.
— Надявам се да е скоро. Ще се радвам да я видя отново.
— Непременно ще я видите. Когато са в Лондон, „Кромарти Хаус“ винаги е бил дом на леля ми и нейното семейство. След като баща ми почина, тя остана да живее с мен, освен когато не придружава съпруга си с полка му. Когато леля Лора е с чичо Андрю, обикновено имам други компаньонки, но тя е любимата ми.
— Вие много приличате на нея.
— Надявам се. Тъй като тя има само синове, винаги се е отнасяла с мен като с родна дъщеря.
— Майка ви е починала, когато сте била малка, така ли?
Джослин се напрегна, както винаги, когато някой споменеше майка й.
— Почти не я помня — отвърна тя, избягвайки директния отговор.
— Съжалявам — тихо изрече младият мъж. — Аз имах щастието да имам баща достатъчно дълго, за да го опозная добре. Доставяше му удоволствие да ни обучава мен и Сали. Най-хубавите ми спомени от детството са тези, когато седяхме заедно с него в библиотеката, докато той ни преподаваше география, показвайки ни отделните страни и континенти на големия глобус или се разхождаме из ливадите около къщата.
В съзнанието на Джослин изникна внезапен спомен: майка й плете венче от пролетни цветя, после го поставя на главата й със смях и целувки. Тя преглътна с усилие, борейки се със сълзите, появили се незнайно защо и откъде.
— Изглежда баща ви е бил много мил човек с нежна душа. За разлика от братята ви.
— Разликите помежду ни са такива, че човек би помислил, че децата са сменени — съгласи се той. — Първият брак на баща ми е бил уреден. Майка ми е била съпругата, която е обичал.
Двамата замълчаха, докато дояждаха кифличките. Джослин го следеше с поглед. Въпреки че ходенето му струваше немалко усилия, той се справяше добре. Може би имаше право да твърди, че трябва да се движи, колкото е възможно повече. Цивилните дрехи, които бе носил в Белгия, сега висяха върху отслабналата му фигура. Той се облягаше тежко върху бастуна, но вече не изглеждаше немощен и болен. Всъщност с високия си ръст и широките си рамене майорът бе доста впечатляващ и хубав мъж.
— Мислех си за въпросите, които Крандъл зададе вчера — заговори Дейвид.
— Аз също. Забелязах, че не попита дали основанията за анулирането на брака ни са достоверни. Той се ограничи само с обсъждането на най-добрата стратегия за получаване на постановление за анулиране на брака.
Спътникът й сви рамене.
— Работата му е точно това — да брани интересите ви. Вероятно за него в този случай е по-лесно да не знае цялата истина.
Почувства се виновна, задето Дейвид заради нея трябваше да балансира на границата между истината и лъжата. Не й харесваше фактът, че трябваше да скрият истината, но това бе най-простото разрешение на взаимния им проблем.