Свидетел в смъртта

— Освободиха ме по-рано, отколкото очаквах.

— Разследвате убийството на Дрейко, нали? Искаш ли да споделиш нещо с мен?

Ето още нещо, което й харесваше у Чарлс — беше готов да я изслуша винаги, когато й се искаше да сподели радост или мъка, но не й досаждаше с въпросите си.

— Не, не… Дори да го желаех, нямам право да наруша служебната тайна. Но ще ти кажа, че Далас е отчаяна. Работата не върви бързо, трябва внимателно да се проучат всички възможности, което при толкова много заподозрени е доста трудно.

— Сигурно е така. Но когато разговаря с мен, лейтенант Далас беше както винаги… самоуверената полицейска служителка.

Пийбоди тъкмо посягаше към чашата си, но ръката й застина във въздуха.

— Разговаряла е с теб ли? Нима те е разпитвала?

Той изненадано я изгледа и остави вилицата си:

— Не ти ли е казала?

— Не. Ти познаваше ли Дрейко?

Чарлс мислено се прокле заради непредпазливостта си. Запита се дали да премълчи част от истината, но се отказа. Винаги е бил откровен с Пийбоди, нямаше желание да я лъже.

— Не го познавах. Случайно бях в дома на Арина Мансфийлд, когато Далас, придружавана от Рурк, се отби да поговори с нея. Бях там по… по работа, нали разбираш?

— Така ли? — Тя не се смущаваше от професията му, смяташе я за начин за изкарване на прехраната. Може би щеше да има друго отношение към работата му, ако бяха любовници, но връзката им не беше интимна.

Да му се не види!

— Така ли? — повтори, защото знаеше колко се дразни началничката й от професията на Чарлс. — Мамка му!

— Имаш право. Положението беше доста неловко, но с Далас постигнахме споразумение.

— Какво споразумение?

— Най-важното е, че за пръв път разговаряхме, Дилия. Постарах се да не приказвам много, за да не те злепоставя, за да не се разкъсваш между мен и лейтенант Далас. Никога не съм искал да изпаднеш в неудобно положение…

— Нямаш вина — прекъсна го тя. — Причината е в Далас.

— Не я обвинявам, че се стреми да те защити. Личи си, че те обича.

— Личният ми живот…

— Личният ти живот я засяга, защото е твоя приятелка.

Пийбоди се намръщи, като долови укора му, сетне примирено въздъхна:

— Знам. И все пак не ми е приятно да ме надзирава, като че съм непослушно момиченце.

— Според мен сега ще промени отношението си. След като си казахме това-онова, атмосферата се поразведри. А когато й обясних, че връзката ни е платонична, тя…

— Какво? — извика Пийбоди и скочи на крака. Блъсна масата и изящните кристални чаши едва не паднаха. — Казал си й че не правим секс, така ли? Божичко, как можа! Какво унижение! Все едно да ме съблечеш гола и да ме вкараш в общото помещение в полицията.

— Исках да й обясня, че сме приятели и че не си една от моите клиентки. Извинявай. — Той прекалено късно осъзна грешката си. Стана, разпери ръце и промълви: — Нямах намерение да те злепоставя.

— Обяснил си на началничката ми, че излизам с… професионалист близо три месеца, но още не сме си легнали заедно. Ако това не е злепоставяне, здраве му кажи.