Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Метрото… — Пийбоди вдигна ръка, докато се опитваше да си поеме дъх. — Голямо закъснение… времето е отвратително… Извинете. — Свали покритото си със сняг палто и добави: — Лейтенант, умирам за чаша кафе.
Ив посочи към автоготвача, в този миг видеотелефонът й иззвъня.
— Тук Далас.
— Нямаш ли навик да проверяваш съобщенията? — сопна й се Надин. — От снощи се опитвам да се свържа с теб.
— Е, сега ме откри. Какво искаш?
— Интервю. Трябва да съобщиш на зрителите подробности около убийствата на Самюъл Петрински и Ерин Спиндлър. Имам информация, че разследваш и двата случая.
Ив се усмихна — репортерката отново се опитваше да я изнуди за допълнителни сведения, но нямаше да ги получи. Записите на разговорите по видеотелефона можеха да бъдат прослушани.
— Нямам право да правя официално изявление, тъй като разследването на двете убийства още не е приключило.
— Според моите източници убийствата са извършени от един и същ човек. Избирай — ще мълчиш, а аз ще съобщя на зрителите всичко, което знам, или пък ще се съгласиш на интервю преди да съм разгласила за случилото се.
„Разбира се, можеше да поиска още нещо и често го беше правила — помисли си Ив. — Но сега е решила да не злоупотребява с търпението ми.“
— Днес работя у дома, Надин.
— Ще дойде след двайсет минути.
— Не желая телевизионен екип да прекрачва прага ми — принципите ми са ти известни. Ще те чакам след час в полицейското управление.
— Нека да бъде след трийсет минути. Нямам никакво време.
— След час, Надин. Ако не си съгласна, само ти губиш. — Ив прекъсна връзката и се обърна към сътрудничката си: — Продължавай да работиш с доктор Димато. Ще се върна колкото е възможно по-скоро.
— Питам се как ще се придвижите, лейтенант. — Пийбоди очевидно изпитваше облекчение, че не й се налага отново да излезе в снежната буря. — Улиците още не са разчистени.
— Ще го приема като поредното предизвикателство — промърмори Ив.
Надяваше се незабелязано да напусне къщата, но точно когато посягаше към якето си, лицето на Рурк се появи на монитора във фоайето.
— На разходка ли отиваш, лейтенант?
— Божичко, как ме изплаши! — гневно възкликна тя и се намръщи. — Ти май ме следиш.
— Опитвам се да предвидя постъпките ти. Ако излизаш, облечи си палтото. Якето не е подходящо за такъв студен ден.
— Ще прескоча за час-два до управлението.
— Сложи си палтото и не забравяй, че ръкавиците са в джоба му. Съветвам те да вземеш един от джиповете.
Ив понечи да възрази, но екранът потъмня.
— Досаден си като стара квачка! — възкликна тя и подскочи, когато лицето му отново се появи на монитора.
— И аз те обичам — промълви Рурк, засмя се, като забеляза гнева й и отново изключи устройството.
Ив присви очи. Искаше й се напук на съвета му да облече якето, но си спомни колко топло и меко беше новото й кашмирено палто. Реши, че този път ще се подчини на съпруга си — та нали отиваше в управлението, не на местопрестъпление, където имаше опасност да изцапа новата си дреха. Навлече скъпото палто над износените си джинси и отвори външната врата в мига, когато пред къщата спря сребрист джип. „Това чудо е мощно като танк, с него пътуването няма да бъде проблем“ — помисли си тя. Седна зад волана и установи, че парното вече работеше и в купето беше топло — както обикновено Рурк беше предвидил всичко. Ив реши да изпита качествата на мощния автомобил. Превключи на ръчно управление и подкара джипа по алеята. Имаше усещането, че не се движи по неутъпкан сняг, а по почистено асфалтово платно.
Както очакваше, движението беше задръстено. Много коли се бяха преобърнали на едната си страна и бяха изоставени от шофьорите. Докато измине четири преки, тя се натъкна на четири катастрофи и се обади на диспечера, за да изпрати полицаи на местопроизшествията.
Дори притежателите на подвижни павилиони, които не се страхуваха от лошото време, днес не бяха излезли на работа. По тротоарите не се движеха пешеходци, а поради обилния снеговалеж шумът от оскъдния въздушен трафик не се чуваше.
На Ив й се струваше, че е попаднала в една от онези стъклени топки, в които при разклащането им се развихряше снежна буря.
Градът беше покрит с бяла пелена и изглеждаше някак нереален. Необичайната тишина я накара да потръпне.
Колкото и да беше странно, почувства облекчение, когато паркира в гаража и влезе в управлението, където я посрещна обичайната глъчка.
До срещата й с репортерката оставаше половин час. Тя се заключи в канцеларията си от страх Надин да не подрани и се обади на командира.