Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Освен ако не искаме да обидим ейракците и да ни разпорят коремите.
— Няма да можем да ги лъжем дълго — каза Апсалар. — Крокъс дума не знае от езика на тая страна, а моят говор е малазански.
— Онова войниче беше на годините ми — промълви крадецът дару.
Сапьорът се намръщи.
— Единствената ни друга възможност е да влезем в Г’данисбан, за да можем да погледаме възмездието на Вихъра.
— Поредното празнуване на онова, което предстои ли? — попита Крокъс. — Тоя проклет Апокалипсис, за който все говориш? Имам чувството, че в тази страна хората не правят нищо, освен да приказват.
Фидлър се окашля.
— Днешното „празнуване“ в Г’данисбан ще се изрази в одирането на живо на кожите на няколкостотин малазанци, Крокъс. Ако покажем нетърпение да видим това забележително събитие, тия ейракци може и да не се оскърбят, че ще си тръгнем рано.
Апсалар се извърна и погледна приближаващите се към тях неколцина диваци.
— Опитай, Фидлър.
Сапьорът изсъска ядосано:
— Ти заповядваш ли ми, новобранец?
Апсалар примигна.
— Мисля, че съм заповядвала… когато още си държал пешовете на полата на майка си, Фидлър. Знам го… това е онзи, дето ме беше обсебил. Неговите инстинкти екнат сега като стомана в камък. Направи каквото ти казах.
Не можа да й отговори — ейракците вече бяха дошли при тях.
— Благословени да сте, грал! — заговори единият. — Един гралски клан иде насам, за да се включи в Апокалипсиса! Дано и те да носят от бирата ви!
Фидлър отвърна с жеста на родство, поклати тъжно глава и отрони:
— Не става. Прокуден съм. Пък и тези младоженци държат да влезем в града… да видят екзекуциите и така да получат още по-голяма благословия за съюза си. Придружител съм им, трябва да изпълнявам желанията им.
Апсалар пристъпи напред и се поклони.
— Моля, не го приемайте за обида.
Не вървеше на добре. Ейракските лица пред тях бяха помръкнали.
— Прокуден? Нямаш род, който да благослови с честта си пътя ти ли, грал? Май ще трябва да те задържим за мъстта на братята ти, а те в замяна да ни оставят коня ти.
С изящно съвършенство Апсалар тропна с краче да изрази гнева на глезена щерка и невяста.
— Аз съм с дете! Откажете ли ми, ще ви прокълна! Отиваме в града! Веднага!
— Наеми някой от нас да ви придружи по пътя, благословена невясто! Но остави тоя низвергнат грал! Той не е достоен да ви служи!
Разтреперана, Апсалар посегна да вдигне воала си, възвестявайки с този жест намерението си да изрече проклятието. Ейракците се отдръпнаха боязливо.
— За коня ламтите! От алчност! Сега ще прокълна всички ви…
— Прости ни!
— Кланяме ти се ничком, невясто!
— Не пипай булото!
— Хайде, тръгвайте!
— Към града!
— Тръгвайте!
Апсалар се поколеба. За миг Фидлър си помисли, че все едно ще им тръсне проклятието си. Но тя изведнъж се обърна.
— Придружи ни и този път, грал!
Обградени от разтревожени, изплашени лица, тримата яхнаха конете си.
Ейракът, проговорил преди малко, сега пристъпи до сапьора.
— Остани само за нощта и после бягай с все сили, грал. Родът ти ще те подгони.
— Кажи им — отвърна му Фидлър, — че съм си спечелил коня в честен бой. Това им кажи.
Ейракът се намръщи.
— Те ще знаят ли за случката?
— Кой е кланът?
— Себарк.
Сапьорът поклати глава.
— Значи ще слязат само заради забавлението. Но все едно, ще им предам думите ти. Е, наистина конят си струва да убиеш човек за него.
Фидлър си спомни за пияния грал, от когото бе купил коня в Ерлитан. Диваците губеха много, влезеха ли в градовете.
— Ще изпиете ли бирата ми тая нощ, ейрак?
— Щем. Преди да са дошли гралите. Хайде, да ви няма.
Щом излязоха на пътя и наближиха северната порта на Г’данисбан, Апсалар каза:
— Сега вече сме в беда, нали?
— Това ли ти подсказва инстинктът, момиче?
Отвърна му само с гримаса.
— Е, да — въздъхна Фидлър. — В беда сме. Сбърках с тази история, че са ме прокудили. Сега като се сетя какво представление им изигра, май твоята заплаха с клетвата стигаше.
— Сигурно.
Крокъс се окашля.
— Наистина ли ще ги гледаме тези екзекуции, Фид?
Сапьорът поклати глава.
— Няма начин. Само минаваме и заминаваме, стига да можем. — Хвърли поглед към Апсалар. — А ти си обуздай малко храбростта, момиче. Още едно такова избухване и гражданите ще те отпратят през южната порта по килим от злато.
Тя му благодари с лукава усмивка.
„Не се влюбвай в тази жена, Фид, приятелю, че ще забравиш да пазиш живота на момчето и ще го наречеш игра на сляпата съдба…“
Изтърканите каменни плочи под сводестата северна порта бяха оплескани с петна от кръв, а от двете страни на пътя се въргаляха потрошени дървени кукли. Някъде отблизо се чуваха писъците на умиращо дете.