Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Джори погледна роклята на Джейн. Платът бе хубав, но от модела и цвета имаше още какво да се желае.
— Аз сама си измислям моделите и си избирам цветовете на платовете. И ти трябва да правиш същото.
— Не мога…
Джори сложи пръст на устните й.
— Повтаряй след мен: „Мога и ще го направя!“
— Мога и ще го направя! — колебливо повтори младата жена.
— А сега постави ръце на кръста си и го кажи така, че да се разбере, че наистина го мислиш.
— Мога и ще го направя! — повтори Джейн, а после избухна в смях.
— Великолепно! Какви цветове харесваш?
— Обичам този на твоята рокля.
— Аметист? Ще отива на хубавата ти червена коса. Джейн, ти можеш да носиш цветове, които аз не мога. Аз изглеждам по-добре в пастелни тонове, а ти ще изглеждаш чудесно в ярки. Представи си се в сапфирено-синьо.
— Не мога.
Очите на Джори предупредително блеснаха.
— Мога и ще го направя! — заяви с усмивка Джейн. — О, как бих искала да имам такава хубава коса като твоята!
— Сигурно твоята е и по-хубава. Но никога няма да го узнаем, ако все я носиш стегната в тези плитки. Трябва да ходиш с пуснати коси. Колкото моята ли е дълга?
— Дори по-дълга, но аз не…
— Мога и ще го направя! Джори, лесно е да го кажеш, но е много по-трудно да го направиш.
— Разбира се, че не е. Ще те преобразя за една нощ! Когато си легнеш, ще бъдеш Джейн, а когато на сутринта отвориш очи, ще бъдеш лейди Джейн Предизвикателство!
Смехът на Джейн секна.
— Леглото… Кое време е?
Марджори разбра, че мисълта за Линкс бе изтрила всичко останало от съзнанието й.
— Когато Линкс дойде тази вечер, той ще бъде малко пиян. Знаеш какви стават мъжете, когато пийнат повечко. — Погледна приятелката си. — Не, ясно е, че не знаеш. Те са много любвеобилни, но напълно неспособни за каквото и да било.
Джейн я изгледа невярващо и Джори поясни:
— Единственото, което могат да направят, е да захъркат шумно!
Беше въпрос на чест Линкс да остане на крака колкото се може по-дълго. И естествено англичаните се опитаха да надпият шотландците, което бе абсолютно невъзможно. Минаваше доста след полунощ, когато Линкс най-после се запъти към Господарската кула. Стигна до средата на стълбите и се сети, че може да обезпокои Джейн. А добрата почивка и спокойният сън бяха много важни за една бъдеща майка. Какъв безмозъчен глупак бе!
Опита се да си припомни къде е стаята на Алисия.
— Разбира се, че в западното крило — промърмори той и се плесна с ръка по челото. — Как можах да забравя, след като тя толкова много ми се оплаква заради това.
— Линкс? — меко рече Алисия. Вече почти бе изгубила надежда, ала сега изпита прилив на самодоволство.
— Алисия…
— Ела, скъпи. Толкова много ми липсваше. — Той сякаш бе замръзнал на мястото си. Тя обаче го дръпна през прага и затвори вратата. Когато се притисна до него, Линкс се облегна, за да не падне. Похотта се надигна у него. Разтвори роклята й и притисна устни към шията й.
— Топло е…
— Е, ти знаеш добро средство против това. — Алисия взе ръката му и го поведе към креслото. — Позволи ми да ти сваля ботушите.
— Много си щедра, Алиша. — Произнесе завадено името й и протегна ръка да докосне гърдите й.
— По-щедра от малката майка? — Игриво го блъсна в креслото.
— Няма да говорим за Джейн — студено й отговори Линкс.
Алисия изпита желание да му издере очите. Завъртя се на пети и се запъти към огнището, опитвайки се да обуздае гнева и острия си език. Пое дълбоко дъх и разкопча роклята си, оставяйки я да се плъзне покрай слабото й тяло и да образува блестяща купчина в краката й. Знаеше, че кожата й изглежда златиста на светлината на пламъците.
Внезапен шум я накара да се извърне. Втренчи се ужасено в Линкс. Главата му бе паднала назад. Шумното хъркане огласяше стаята.
Въпреки че Линкс си тръгна преди първи петли, всички слуги в Дъмфрис знаеха, че лорд де Уорън е прекарал нощта с любовницата си. Алисия лично уведоми Марджори в коя стая бе спал брат й.
— Изненадваш ме, Алисия. След всичко, което изпи, ти си го пуснала в стаята си?
— Беше много настоятелен и любвеобилен.
— Мога да си представя — мило рече Джори, без следа от сарказъм. Вече знаеше, че трябва да отиде при Джейн, преди злобните езици да са сторили непоправимото. За това се извини и се върна в стаята си. Отвори гардероба си, избра десетина рокли и ги понесе към Господарската кула.
Тафи тъкмо влизаше с подноса със закуската. Джори го изгледа и въздъхна с преувеличено нещастен вид.