Пясъчните крале

— Меланта? Кароли?

Тя се събуди почти веднага, разтревожена от шепнещия глас, и седна в тясното единично легло. Притиснат до нея, Кароли д’Бранин изпъшка сънено и се прозя.

— Ройд? — попита тя. — Сутрин ли е?

— Меланта, лежим в дрейф на три светлинни години от най-близката звезда — отвърна тихият глас от стените. — В подобни обстоятелства думата сутрин е лишена от точен смисъл. Но да, сутрин е.

Меланта се засмя.

— Лежим в дрейф значи? Какви са щетите?

— Сериозни, но не опасни. Трети отсек е разрушен напълно и виси от кораба ми като счупено яйце, но повредата е изолирана. Двигателите са невредими, а компютърът на „Нощен летец“, изглежда, не е пострадал при унищожаването на вашия. Боях се, че може да е станало. Чувал съм за феномени като електронна мозъчна смърт.

— Какво? Ройд ли е? — попита го сънено д’Бранин.

Меланта го погали нежно.

— Ще ти разкажа по-късно, Кароли. Заспивай. Ройд, тонът ти е сериозен. Има ли още?

— Меланта, страхувам се за обратния полет — продължи Ройд. — Когато включа звездния двигател, потокът ще попадне върху части от кораба, които не са конструирани да го издържат. Има сериозни конструктивни дефекти, но въпросът с поточните сили е от жизнено значение. Особено ме тревожи изолацията на трети отсек. Проведох някои тестове, но не съм сигурен дали ще издържи при по-голямо напрежение. Ако се пропука, целият кораб ще се сцепи през средата. Двигателите ще се изключат, а останалото… дори животоподдържащата система да оцелее, скоро всички ще умрем.

— Разбирам. Има ли нещо, което можем да направим?

— Да. Не е трудно откритите части да се подсилят. Външната обшивка, разбира се, е бронирана, за да издържа на силите на изкривяване. Можем да я използваме и да направим нещо като груб щит, който според изчисленията ми ще издържи. Ще въведем и някои корекции в конструкцията. При отварянето на шлюза са откъснати големи парчета от обшивката, но все още са наблизо, някои само на километър-два от нас, и могат да се използват.