Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
— Изглежда, Ройд наистина съществува. Тези конфигурации не са за роботизиран кораб. По дяволите, бях готова да се обзаложа на друго. — Не сваляше очи от менящите се на екрана символи. — Данните за животоподдържащата система могат да ни разкрият много неща. — Забоде показалец в един участък на клавиатурата.
— Нищо необичайно — обяви разочаровано Алис Нортуинд.
— Стандартна система за изхвърляне на отпадъчни продукти. Водопречиствателна станция. Синтезатор за храна, зареден с протеини и витамини. — Тя отново започна да си подсвирква. — Контейнери с плесен и неотрева за поглъщане на излишъка от въглероден двуокис. Кислородна инсталация. Няма метан, нито амоняк. Съжалявам.
— Да ти го начукам на компютъра!
Кибернетичката се засмя.
— Опитвала ли си? — Пръстите й заиграха. — Какво друго да видим? Ти си по техниката, какво би могло да ни даде допълнителна информация? Дай ми някоя идея.
— Провери характеристиките на хранителните контейнери, клониращата инсталация — такива неща. Това ще ни покаже къде се помещава.
— Не зная дали още пази подобни неща. Може отдавна да ги е изхвърлил.
— Открий историята на живота му — продължи Нортуинд. — Виж за майка му. Намери търговските дневници. Трябва да има някакъв архив. Счетоводни книги, баланс, приходи и разходи, товарителници. — В гласа й се долавяше нарастващо вълнение и тя неволно улови кибернетичката за рамото. — Дневникът, корабният дневник! Трябва да има дневник. Намери го!
— Добре. — Ломи Торн подсвирна, щастлива, че плува във водите на собствената си програма, че всичко е под неин контрол. После екранът пред нея почервеня и започна да премигва. Тя се усмихна, докосна един призрачен ключ и клавиатурата под пръстите й се промени. Тя опита нов подход. Още три пъти екранът почервеняваше и премигваше. Усмивката й изчезна.
— Какво има?
— Система за сигурност — обясни кратко Ломи Торн. — Ей сега ще я преодолея. — Отново промени клавиатурата, въведе нова търсачка и прикачи към нея водач, в случай че я блокират. Още един червен мигащ екран. Тя накара компютъра да анализира информацията и прати нов разузнавач. Сега вече всички монитори светеха в червено.
— Брей че добра програма за сигурност! — възкликна Ломи с нескрито възхищение. — Дневникът е защитен отлично.
Алис Нортуинд изсумтя.
— Блокирани ли сме напълно?
— Реактивното време е много бавно — отвърна Ломи Торн, дъвчеше замислено долната си устна. — Но има начин да го поправим. — Усмихна се и подръпна мекия метал на ръкава си нагоре.
— Какво си намислила?
— Гледай — рече Ломи. Бръкна под клавиатурата, намери розетката и се включи. — Ах — въздъхна с нисък гърлен глас. Премигващите червени блокове изчезнаха от екрана, докато умът й си проправяше път към системите на „Нощен летец“. — Божичко, все едно че прониквам в друг човек! — На екрана се появяваха и изчезваха съобщения, твърде бързо, за да може Алис да ги прочете. Но Ломи ги следеше.
Изведнъж замръзна.
— Ох! — Беше почти като хлипане. — Студено ми е. — Тръсна глава и студът изчезна, но пък се чу някакъв отвратителен виещ сигнал. — По дяволите! Това ще събуди всички!
Сива стоманена преграда се плъзна, затвори вратата към коридора и отряза воя на алармата.
— Какво стана? — извика Ломи Торн.
— Аварийна херметизация — отвърна Алис Нортуинд изплашено. Тя познаваше корабите. — Задейства се, когато отварят товарните отсеци при вакуум.
И двете вдигнаха погледи към извития люк на шлюза над тях. Вътрешният люк почти се бе отворил, а над него вече се виждаше малка цепнатина по края на външния — и зад него само черна пустош.
— Олеле — проплака Ломи Торн, този път от истински студ.
По коридорите кънтяха тревожни сигнали. Меланта Джирл скочи от хамака и изтича в коридора, гола, настръхнала, готова да действа. Кароли д’Бранин се надигна сънено. Психоаналитичката мърмореше объркано, все още под въздействието на приспивателните. Роян Кристоферис извика уплашено.
Някъде отдалече се чу звук от разкъсван метал и корабът се разтресе неудържимо, изхвърли лингвистите от хамака им и събори Меланта на земята.
В командния отсек на „Нощен летец“ имаше сферична стая с гладки бели стени. В центъра й висеше сфера. Когато корабът бе в полет, стените бяха непрозрачни — изкривеното сияещо пространство-време бе непоносимо болезнено за очите.
Но сега в стаята цареше мрак и в него се пробуди холоскоп, който изрисува звезди навсякъде — точици ледено сияние, без горе и долу и без посока, сякаш сферата се носеше сред безбрежен нощен океан.
„Нощен летец“ бе излязъл от хиперпространствен режим.