Пясъчните крале

„Изглежда настръхнал — помисли си тя. — И малко изплашен“.

Ройд доближи скутера си до нейния сред разкривените останки на трети товарен отсек и огледа пораженията, парчетата откъсната обшивка, замръзнала плът, кръв, стъкло, метал и пластмаса. Беше трудно да ги различи човек сега, когато бяха почернели и сковани от абсолютния мраз.

— Доста работа ни чака. Започваме ли?

— Първо да поговорим — отвърна тя и се премести по-близо до него, макар че разстоянието помежду им оставаше доста голямо. Превъртя се така, че сега Ройд висеше с главата надолу в нейния свят и тя в неговия. Доближи се още и забави скутера си над неговия. Ръкавиците им се допряха за миг, сетне се отдалечиха. Меланта нанесе леки корекции и този път се допряха шлемовете им.

— Ето, че те докоснах — каза Ройд и в гласа му се долови трепет. — Никога не съм докосвал друг човек, нито са ме докосвали.

— О, Ройд. Това не е истинско докосване. Скафандрите ни пречат. Но аз ще те докосна, наистина. Обещавам ти.

— Не можеш. Невъзможно е.

— Ще намеря начин — заяви тя решително. — А сега изключи интеркома. Звукът ще преминава директно между шлемовете ни.

Той премигна, после докосна с език миниатюрния пулт пред устата си и го изключи.

— Ето, че можем да поговорим — заяви тя. — Насаме.

— Меланта, това не ми харесва. Опасно е. Останалите ще се досетят.

— Няма друг начин, Ройд. Повярвай ми.

— Да де. Нали си три хода напред. Помня, когато играехме на шах. Но тази игра е много по-сериозна и ти ще си в безопасност само дотогава, докато се преструваш, че не знаеш нищо.

— Това ми е ясно, капитане. Но има други неща, за които не съм толкова сигурна. Може ли да поговорим за тях?

— Не. Не ме карай. Прави каквото ти казвам. Животът ви е изложен на риск, но аз мога да ви защитя. Колкото по-малко знаеш, толкова ще ми е по-лесно. — Лицето му зад прозрачното стъкло бе навъсено.

Тя се вгледа в преобърнатите му наопаки очи.

— Мислех, че е втори член на екипажа или някой друг, скрит в твоята сфера, макар че не ми се вярва. Става дума за кораба, нали? Твоят кораб ни избива. Не си ти. Макар че в това няма никакъв смисъл. Ти командваш „Нощен летец“. Как може той да действа самостоятелно? И защо? Какви са причините? И как беше убит Тейл Ласамер? Историята с Алис и Ломи може да се обясни, но с телепата — псионично убийство? Кораб с пси-талант? Не мога да го разбера. Не е възможно да е корабът. Но не виждам какво друго може да е. Помогни ми, капитане.

Той премигна, в очите му се четеше мъка.

— Не биваше да приемам предложението на Кароли — не и с телепат в групата ви. Но исках да видя волкрините, а той говореше за тях с такова увлечение. — Въздъхна. — Меланта, мисля, че започваш да се досещаш за твърде много неща. Не мога да ти кажа повече, защото тогава ще съм безсилен да те защитавам. Корабът има сериозна повреда, това е единственото, което трябва да знаеш. Не бива да се прекалява с въпросите. Докато нещата са под мой контрол, мисля, че ще мога да опазя теб и другите. Повярвай ми.