Пясъчните крале

— Ти си ги убил! — извика Кристоферис, лицето му бе зачервено от гняв. Понечи да каже още нещо, но Меланта притисна устата му с ръка. Двамата лингвисти се спогледаха многозначително.

— Капитане, знаем ли как е станало? — попита Меланта.

— Да — отвърна той неохотно.

Ксенобиологът бе разбрал намека и Меланта отдръпна ръката си и попита пак:

— Ройд?

— Меланта, може да ти прозвучи налудничаво — заговори гласът, — но изглежда, твоите колеги са отворили товарния люк на отсека. Съмнявам се, че са го направили нарочно. Използвали са системния интерфейс, за да си осигурят достъп до паметта и контрола на „Нощен летец“, и са изключили всички предохранителни системи.

— Ясно — рече Меланта. — Ужасна трагедия.

— Да. Дори повече, отколкото смяташ. Тепърва предстои да оценя щетите на кораба.

— В такъв случай да не те задържаме повече — предложи Меланта. — Всички сме дълбоко потресени и не ни е до приказки. Провери състоянието на кораба и ще продължим разговора в по-удобен момент. Съгласен?

— Да — отвърна Ройд.

Меланта изключи интеркома. Сега, на теория, устройството не действаше и Ройд не би могъл да ги вижда и чува.

— Вярваш ли му? — попита ядосано Кристоферис.

— Не зная — отвърна Меланта Джирл. — Но пък зная, че другите товарни отсеци могат да бъдат разхерметизирани също както номер три. Смятам да преместя хамака си в каютата. Съветвам тези от вас, които са във втори отсек, да направят същото.

— Умно — съгласи се Линдран. — Ще се понатъпчем, но няма как. Няма да е много удобно, но след това, което се случи, не бих могла да прекарам и една нощ в товарния отсек.

— Освен това трябва да си вземем скафандрите от четвърти товарен — предложи Данел. — Да са ни подръка. За всеки случай.

— Щом искаш — отвърна Меланта. — Възможно е всички шлюзове да се отворят едновременно. Ройд не може да ни обвини, че вземаме предпазни мерки. — Усмихна се мрачно. — След случилото се днес си извоювахме правото да действаме ирационално.

— Меланта, сега не е моментът за проклетите ти шеги — озъби се Кристоферис. Все още беше зачервен и говореше високо. — Трима души са мъртви, Агата може би никога няма да се възстанови, а останалите сме заплашени…

— Да. И все още нямаме представа какво става — посочи спокойно Меланта.

— Ройд Ерис ни избива! — изкрещя Кристоферис. — Не зная кой или какво е той, нито дали историята му е вярна, но изобщо не ми пука! Може да е хрангански мозък, или мъстящ ангел на волкрините, или пък Второто пришествие на Исус. Какво значение има това, по дяволите? Той ни избива! — Изгледа ги бавно. — Всеки от нас може да е следващият. Всеки. Освен ако… трябва да измислим някакъв план, да сложим край на това веднъж завинаги.

— Нали разбираш — рече тихо Меланта, — че няма никакъв начин да установим дали добрият капитан е изключил сензорите си тук. Би могъл да ни наблюдава и подслушва дори в този момент. Каза, че няма да го прави, и аз съм склонна да му повярвам. Но разполагаме само с неговата дума. Ти, Роян, например не си готов да я приемеш за чиста монета. Тоест, едва ли ще повярваш на всяко негово обещание. — Тя се усмихна лукаво. — Даваш ли си сметка за последствията от това, което ти казвам?