![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря.
— Ако можехме по някакъв начин да съберем всички комуникационни и информационни трансфери на Интернет, които пресичат границите на Съединените щати, в своеобразни контролни пунктове, проблемът щеше да се реши от само себе си. Това, разбира се, не е възможно. Такава е красотата и слабостта на мрежата. Тя наистина е световен феномен и не може да се подчинява на закони, създадени само от американското законодателство. От тази гледна точка осигуряването на контрол и безопасност може да се осъществи единствено на международно ниво.
Тъй като киберпространството е свободна зона и вероятно ще остане такава още дълго време, сигурността се превръща в основен проблем.
Веласкес млъкна и отпи глътка вода. Хората зад гърба му се раздвижиха неспокойно.
— При тези условия една защитена комуникационна мрежа би била истински рай както за търговските организации, така и за обикновените граждани. Съществуват няколко подобни системи, но всички имат недостатъци от друг род. Компютърният отряд за извънредни престъпления (козип) е правителствена организация, която се опитва да осигурява поне минимална сигурност в Интернет. Те могат да ви представят списък на рисковите пунктове.
Днес сме се събрали тук, защото обществеността силно е разтревожена от инцидента миналата седмица. Хората от отряда за извънредни компютърни престъпления обаче могат да ви кажат, че подобни пробиви не са рядкост в Интернет. Много от жертвите от гиганти като „Локхийд-Мартин“ и „Ем Си Ай Комюникейшънс“ до обикновени граждани така и не разбират за проникването в системите им. Това се случва непрекъснато. С разрастването на мрежите компютърните престъпления също прогресивно се увеличават. Отрядът по принцип не обича да дава гласност на видовете и детайлите на криминалните пробиви.
Председателят вдигна ръка и го прекъсна:
— Тези пробиви са дело на така наречените компютърни гении, нали така?
— Не е задължително, господине. Необходима е само паролата. Ако хакерът успее да се добере само до една, тя ще му осигури достъп до системи, откъдето ще си копира още. Всяко нормално десетгодишно дете може да го направи.
Веласкес не беше женен и нямаше деца, но реши, че примерът е подходящ.
— Моят син вероятно вече го е правил — съгласи се конгресменът.
— Докато не създадем безопасна система, която задоволява нуждите на всички организации, ползващи услугите на Интернет, аз ще поддържам позицията на Агенцията за национална сигурност. Знам, че господин Вилапанда няма да е съгласен с мен. В тази ситуация ние сме изправени пред един вид компютърно изнудване. Първо, мрежата не се контролира по никакъв начин. Второ, това едва ли ще се случи скоро. Трето, всеобхватната система за сигурност е само сън. При това положение не мога да не поддържам мнението на агенцията.
Наистина решението идва доста късно и няма да спре напълно компютърните престъпления. И все пак Съединените щати могат да приемат предложението всички комуникационни уреди — от телефона до модема, — използвани от местни фирми и от такива, които провеждат търговска дейност на наша територия, да бъдат оборудвани със суперчипа или някаква негова версия. Така ще успеем поне да ограничим престъпленията. Достатъчна гаранция за защита на личността ще бъде изискването на съдебно решение за подслушване с чипа.
— Обяснете по-подробно! — помоли председателят.
— С одобрението на съда Агенцията за национална сигурност може да получи личните кодове, пазени от финансовото министерство и Министерството на правосъдието. С тяхна помощ можем да проследим компютъра, използван от хакера.
— Добре, докторе. Ако тази система беше въведена, сега престъпникът щеше ли да бъде заловен?
— Да, ако е на територията на Съединените щати. В противен случай зависи от комуникационната система, която е използвал. Може тя да не е оборудвана с чипа.
— Но все пак е някакво начало.
— Точно така.
Веласкес отговаряше на въпросите им в продължение на още двадесет минути. Накрая го освободиха. Той събра документите, които беше донесъл, натъпка ги в дипломатическото си куфарче и отстъпи мястото си на генерала. Човекът никак не изглеждаше доволен.
Когато излизаше от стаята, Вилапанда го потупа по ръката. Веласкес спря и се наведе.