Ритматистът

— В името на Господаря — промълви Фич, застанал на вратата. Следваше къс коридор надясно и от него се минаваше в стаята.

Коридорът беше пълен с разрушени ритматически рисунки. Един връз друг Отбранителни кръгове, десетки Забранителни линии. Джоел гледаше, удивен от самото количество тебешир на пода.

— Прилича на бойно поле — обади се Хардинг откъм вратата. — Виждал съм такива работи. Разбира се, не с тебешир, а с хора.

Джоел го изгледа.

— Какво имате предвид?

— Лесно се забелязва — отговори Хардинг и посочи. — Момчето на Калоуей е начертало първия кръг близо до вратата, после е блокирало страните със Забранителни линии, за да не го обградят. Когато фронтът му е бил пробит, изоставил е този кръг и е направил един зад него. Както армията бавно се оттегля на бойното поле.

— Бил е добър — рече Джоел. — Защитите му са сложни.

— Да — съгласи се Фич. — Чарлс никога не е посещавал моите часове, но съм слушал много за него. Минаваше за малко луда глава, но уменията му бяха ненадминати.

— Това е общото между тримата отвлечени ученици — вметна Джоел. — Те бяха най-добрите ритматисти в цялото училище. — Той пристъпи напред — можеше да мине през Отбранителните линии на кръговете, докато Забранителните линии отстрани щяха да го спрат, ако опиташе да мине през тях.

— Моля те, постарай се да не настъпваш тебешира — каза Фич, докато вадеше рула хартия и се гласеше да скицира всяка от защитите. — Не размествай нищо!

Джоел кимна. Имаше множество ситни точки и линии, които при по-внимателен оглед се оказаха останки от разрушени тебеширчета. Инспектор Хардинг махна на хората си да останат извън помещението. После се провря край Фич и заедно с Джоел внимателно си запроправя път през коридора.

— Ето — рече инспекторът и посочи последния кръг в линията. — Кръв.

Наистина имаше кръв. Само няколко капки, като на другите местопрестъпления. Джоел заобиколи защитата, приклекна и подсвирна тихо.

— Какво? — попита Хардинг.

— Защитата на Шоаф — обясни Джоел. — С девет точки. И с нея се е справил добре. — Пресегна се и вдигна захвърлено до кръга листче. Там беше начертана Защитата на Шоаф.

Джоел го подаде на инспектора.

— Пищов. Даже и с модел е трудно да се направи добър кръг с девет точки.

— Бедният момък — рече Хардинг и почтително свали шлема си и го взе под мишница. Огледа поредицата от седем кръга, които излизаха от стаята. — Сражавал се е адски добре. Истински боец.

Джоел кимна и се втренчи в капките кръв. Отново нямаше тяло. Както и в другите случаи. Всички приемаха, че учениците са били отвлечени, но…

— Как са го изнесли? — попита той.

Другите го погледнаха.

— Трябваше да минем през една Забранителна линия на вратата — напомни Джоел. — Ако отвличат ритматистите, то как са изнесли Калоуей от стаята?

— Сигурно са пречертали Линията — допусна Хардинг и се почеса по брадичката. — Обаче има пробиви, все едно е атакувана. Значи са я пречертали и пак са я нападнали? Защо им е да го правят? Да прикрият отвличането на момчето? Защо си правят труда? Очевидно е, че ние ще разберем.

Никой нямаше отговор. Джоел пак разгледа защитите, после се смръщи и се наведе към разбитата и разкъсана защита на Шоаф. — Професор Фич, трябва да видите това.