Ритматистът

Ивънтайър се изчерви. Двамата се втренчиха един в друг, докато най-сетне капитанът не отклони поглед. Хардинг пак тръгна и се качи по стълбището. Джоел и Фич го последваха. Ивънтайър — също.

— Предполагам, че това са Вашите ритматисти?

Хардинг кимна.

— Кажете ми, инспекторе — рече капитанът, — защо федералните инспектори нямат щатни ритматисти на работа? Ако организацията ви е толкова важна и способна, колкото всички твърдят, човек би очаквал да сте подготвени за подобни събития.

— Не сме подготвени — отговори Хардинг, — защото проклетите ритматисти обикновено не убиват хора. Сега, ако ме извините, хората ми и аз имаме да водим разследване. Грижете се за господаря си, Ивънтайър, и не ми се бъркайте в работата.

Ивънтайър спря на място и зачака, гледайки тримата с явно неудоволствие.

— Частна сила за сигурност — рече Хардинг, когато капитанът вече не можеше да ги чуе. — Не са по-добри от наемници. Не можеш да им се довериш на фронта; лоялността им се простира до парите в джобовете им. А, стигнахме.

Наистина беше така. Джоел пребледня, когато свърнаха зад ъгъла и се озоваха в малко фоайе, белязано с няколко кървави петна. Радваше се, че са преместили труповете. Видът на изсъхналите кафеникавочервени петна беше достатъчно обезпокоителен.

Фоайето беше бяло, с бял килим, от което червеното изпъкваше още повече. Помещението беше красиво — с модни флорални мотиви на стените. От тавана висеше малък канделабър; механизмът му тихо тракаше и излъчваше светлина.

— Какъв глупак — каза Хардинг, докато оглеждаше окървавения килим. — Само ако рицарят-сенатор беше послушал. Може би това ще накара останалите да се вслушат в разума и ще върнат децата си в Армедиус.

Фич кимна. Джоел забеляза, че кръвта го е разстроила. Краката на професора трепереха. Хардинг пристъпи към един от полицаите, охраняващи местопрестъплението, висок мъж от ацтекски произход.

— Какво имаме тук, Центиан?

— Четири тела, открити във фоайето тук, сър — отговори полицаят и посочи кървавите петна. — Начинът на смъртта съвпада с нападение на тебеширчета. Стаята на момчето е ето там. — Той показа една отворена врата. — Не сме влизали.

— Добре — отвърна Хардинг и се отправи натам, като заобикаляше петната.

— Сър — обади се полицаят, когато Хардинг опита да прекрачи прага.

Той спря, като да се беше ударил в твърда повърхност.

— Сър, на пода има ритматическа линия — уточни Центиан. — Не искахте да нарушаваме местопрестъплението, затова още не сме я премахнали.

Хардинг подкани с махване Фич да се приближи. Професорът треперливо тръгна към него, като видимо се стараеше да не гледа петната. Джоел отиде при тях и приклекна пред прага. Пресегна се и опря длан във въздуха.