Ритматистът

— По целия остров ли има такива имения? — попита Джоел, докато влакът се спускаше.

— Надали — отвърна Фич. — Това тук е източният бряг, предпочитано място за вили. Западният е по-градски, но и там няма нещо като Джеймстаун. Трябва да стигнеш почти чак до Денвър, за да видиш толкова величествен град.

Джоел вирна глава. Никога не беше смятал Джеймстаун за величествен. Градът просто съществуваше.

Влакът изтрополи в гарата и спря. Не слязоха много хора, пък и повечето бяха полицаи. Останалите пасажери очевидно бяха тръгнали към западния бряг на острова, закъдето скоро щеше да продължи влакът.

Джоел, Фич и Хардинг излязоха от вагона във влажната горещина. Работниците почнаха да сменят пружинните цилиндри на влака.

— Сега се разбързайте, войници — рече Хардинг, втурна се по стъпалата и излезе от гарата. Явно веднъж слязъл от влака, той пак бързаше. Джоел го последва със свитъците и книгите на Фич. Сега обаче разполагаше с голяма чанта, заета от един полицай.

Прекосиха настлана с чакъл улица под сянката на влака горе. Джоел очакваше да вземат карета, но явно домът на сенатора беше огромната бяла къща на същата улица. Хардинг, Фич и полицаите бързаха нататък.

Джоел потри челото си със свободната си ръка. Имението имаше огромна желязна ограда, почти като тази на Армедиевата академия. По моравата растяха дървета и хвърляха сянка върху тревата. Фасадата на къщата се кипреше с величествени бели колони. Тревата миришеше като прясно окосена и добре поддържана.

Пред къщата сновяха полицаи, други пазеха портите. Недалеч се бяха събрали доста мъже в скъпи костюми и с цилиндри. Когато Хардинг, Джоел и Фич тръгнаха към къщата, към тях се втурнаха двама полицаи.

— Наистина трябва да въведа в полицията отдаването на чест — промърмори Хардинг, докато онези приближаваха. — Всички изглеждат ужасно неофициални.

— Инспекторе — подзе единият, щом изравни крачка с тях, — районът е подсигурен. Държахме всички настрани, обаче преместихме телата на слугите. Още не сме влизали в стаята на момчето.

Хардинг кимна.

— Колко са убитите?

— Четирима, сър.

— Прахове! С колко свидетели разполагаме?

— Сър, извинете, но предполагаме, че тези четирима са били свидетели.

— Никой нищо не е видял?

Полицаят поклати глава.

— И никой нищо не е чул, сър. Самият рицар-сенатор е открил мъртвите.

Хардинг се закова на моравата.

— Той е бил тук?

Полицаят кимна.

— Прекарал е нощта, спейки в покоите си в дъното на коридора, само през две врати от стаята, откъдето е било отвлечено момчето.

Хардинг погледна Фич. Джоел прочете по лицата на двамата един и същ въпрос: Извършителят — който и да е той — лесно би могъл да убие рицаря-сенатор. Защо тогава само е отвлякъл момчето?