Ритматистът

Мелъди погледна Джоел.

— Какви въпроси?

— Моите хора ми докладваха, че си пратила тебеширче чак до къщата. Как, в името на Господаря, си способна да го направиш?

Тя сви рамене.

— Не знам. Просто го направих.

— Миличка — обади се Фич, — познавам повечето ритматисти на света. Поредицата глифи, които трябва да използваш, за да накараш едно тебеширче да преодолее такова разстояние, да се качи по стълбите, после да отиде в стаята… Божичко, списъкът е невероятен! Нямах представа, че притежаваш такава способност.

— Каква беше целта? — попита Хардинг. — Защо накара тебеширчето да измине целия този път и после да се върне? Искаше да те заловим ли?

— Праховете да го отнесат, не! — възрази Мелъди. — Просто исках да знам какво става.

— И очакваше едно тебеширче да ти каже?

Тя се посмути.

— Не — призна най-сетне. — Добре де, загубих контрол над него, ясно ли е? Направих го, за да отклоня вниманието на полицаите.

Джоел се намръщи. Лъже, заключи той от начина, по който Мелъди сведе поглед, докато говореше. И по-рано беше забелязал, че тя е искрена и лъжите ѝ лесно се виждат.

Тя е особено добра с тебеширчетата, продължи да разсъждава той. Не може да загуби контрол над това тук. Но… означаваше ли това, че е очаквала създанието да ѝ докладва какво е открило? Тебеширчетата не говореха. Те не можеха да мислят отвъд рамките на поставената им задача.

Ала това тебеширче еднорог се беше насочило право към Мелъди.

— Понякога тебеширчетата се държат наистина странно, инспекторе — обади се Фич.

— Повярвайте ми — отвърна инспекторът, — наясно съм с това. На бойното поле чувах това извинение от ритматистите всяка седмица. Удивен съм как вие, хора, въобще успявате да ги накарате да правят каквото и да е, като имам предвид колко често те просто офейкват в неправилната посока без причина.

Мелъди вяло се усмихна.

— Ти, млада госпожице, си оставаш подозрителна — додаде Хардинг и насочи показалец към нея.

— Инспекторе — каза Фич. — Наистина. От скицата горе вече знаем, че Драскачът е мъж или поне жена, много убедително маскирана като мъж. Съмнявам се Мелъди да е способна на това и съм убеден, че има кой да гарантира за местонахождението ѝ снощи.

Мелъди закима енергично.

— Имам две съквартирантки в общежитието.

— Освен това, инспекторе — продължи Фич и предупредително вдигна пръст, — описанието, което открихме в стаята на Чарлс, сочи, че ритматическите линии на похитителя се държат много странно. Виждал съм линиите на госпожица Мънс и те са съвсем обикновени. За да съм откровен, ще кажа, че те често са доста зле направени.

— Добре — заключи Хардинг. — Можеш да си вървиш, госпожице Мънс. Но аз ще те държа под око.