Ритматистът

— Или — додаде Хардинг — може да е ход на някаква престъпна организация, която опитва да създаде собствена армия от ритматисти. Виждал съм как една добре начертана Забранителна линия спира куршуми, че даже и гюлле!

— Хъмм, може би сте на прав път, господин инспекторе — отговори Фич.

— Надявам се да не е така — заяви Хардинг и удари по подлакътника на седалката. — Не можем да си позволим междуособни войни. Не и отново. Последният път това едва не ни погуби.

Олеле, рече си Джоел и изстина. Никога не му беше минавало през ума как Армедиус може да повлияе върху световната политика. Внезапно бъдещето на училището му се видя много по-важно, отколкото само преди няколко секунди.

Вторият цилиндър тракна на място и последните раздразнени пътници слязоха. Линията се виеше в небето пред тях; стоманената релса имаше зъбци, които се зацепваха със зъбците на влака и го дърпаха напред. Остро стоманено скърцане се чу, когато машинистът освободи заключващия механизъм на първата предавка и влакът потегли.

В началото вървеше бавно, предавките тракаха и цялото возило се тресеше. Постепенно влакът набра скорост, излезе от гарата и тръгна по висящата във въздуха релса. Нещо в това да се намираш над всичко вдъхваше страхопочитание. Докато ускоряваше, влакът мина между постройките в централната част на града, над покривите на по-ниските от тях.

По улиците се тълпяха хора. Изглеждаха като кукли или оловни войничета, които някое дете е разхвърляло и е забравило да прибере. Линията се спусна към следващата гара, но не забави и мина през средата на сградата, без да спре.

Джоел си представяше ядосаните лица на хората по пероните, макар да ги виждаше само като размазани петна от прозореца на прелитащия влак. Влакът се виеше през града, пропусна още няколко гари и после линията пое право на юг. След секунди се носеха над водата.

Джеймстаун се намираше на брега на Нова Британия и при малкото си пътувания с влак Джоел беше отивал тъкмо на плаж. Веднъж с баща си, когато времената бяха по-добри, и веднъж, няколко години по-късно, с майка си, баба си и дядо си.

Това пътуване съвсем не беше забавно. През цялото време всички си мислеха какво са загубили.

Както и да е, Джоел никога не беше минавал над водата. За пръв път отивам на друг остров. Щеше му се обстоятелствата да са по-приятни.

Линията се поддържаше от множество грамадни стоманени стълбове, чиито основи бяха в океана. Между островите водата беше относително плитка — може би около триста метра — но и така изграждането на пружинната железница си беше грамадно начинание. Постоянно се добавяха нови линии, които свързваха шестдесетте острова в сложна стоманена мрежа.

Право напред Джоел видя връзка, място, където се срещаха пет отделни линии. Няколко се насочваха на запад към Джорджиябама, една извиваше на югоизток, навярно към Флоридските атоли. Нямаше линия на изток. Говореше се за изграждането на железница чак до Европа, но проектът се затрудняваше от дълбочината на океана.