Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Николай отвори гардероба и започна да преглежда дрехите на Волошин по закачалките — костюм, полушубка, кожух, скъп английски шлифер, два чифта нови дънки, няколко скъпи ризи. Провери за всеки случай джобовете — нищо, нито бележки, нито забравени писма или телеграми.
— Раечка, а Виктор четеше ли книги?
— Четеше, разбира се. Тук, при нас, няма библиотека, но той ходеше в районния център, купуваше си. Ето ги там всичките.
Жената посочи полица с книги, окачена над широката спалня. Николай започна да вади книгите една по една и бавно да ги прелиства.
— Какво търсите там? — не издържа Раиса. — Кажете, може да знам къде да го намеря.
— И аз не знам какво търся, Раечка — честно си призна Селуянов. — Търся просто така, може пък да намеря нещо интересно.
— Е, ваша си работа — сухо каза тя и сви устни. — С мен ли ще обядвате или как?
— Първо да, а после или как — весело й намигна Коля. Той разбра, че без да иска, е обидил жената, като отхвърли помощта й, а тя толкова е искала да бъде полезна на човека, който търси убиеца на нейния неосъществен съпруг.
По държането на Раиса Николай разбра, че през живота си тя бе успяла твърде добре да изучи животното порода мъж. Когато Волошин не се е върнал нито след две, нито след четири, нито след шест седмици и дори не се е обадил, тя бързо е схванала, че и този път са я метнали. Волошин е заминал в средата на юни, минали са три месеца оттогава, тъй че храбрата Раечка отдавна вече е зачеркнала странния и малко див Виктор от живота си, престанала е да го чака и е забравила за готвената сватба. Вероятно в живота й е имало доста такива несъстояли се сватби и тя е свикнала да гледа на тях леко и без истерии. Ето защо и сега не възприе вестта за гибелта на Виктор като трагедия, разрушила живота й, а просто си поплака, понеже й стана по женски мъчно за добрия човек, живял с нея година и половина и вложил в домакинството й три хиляди гущера.
Селуянов отвори поредната книга под заглавие „1001 въпроса за онези неща“ и на пода изпадна някакъв лист. Той се наведе и го вдигна. Беше сгъната на четири половинка от корица на списание „ТV парк“ от 1 юни 1995 година с портрета на Алина Вазнис.
— Да знаете случайно защо Виктор е пазел това? — попита той Раиса, която шеташе в кухнята.
— Не знам. — Тя сви яките си заоблени рамене. — За пръв път го виждам.
Каменская
И отново дойде понеделник. Убийството на Алина Вазнис полека-лека отстъпи на втори план: в Москва продължаваха да стават убийства — включително на банкери, политици, журналисти, известни адвокати — и служителите от криминалния отдел трескаво се мятаха от едно престъпление към друго, правеха първите неотложни стъпки, почти не се справяха и бързо забравяха случилото се само преди седмица.
В събота се върна Коля Селуянов и донесе нови сведения за Виктор Волошин, шест известия за парични преводи и сгъната на четири корица с портрета на кинозвездата. Записите бяха изпращани от различни пощенски клонове в Москва и се наложи да падат на колене пред началниците на тези клонове, за да накарат те някой свой подчинен да отиде на работа и да намери отрязъците от тях.
Селуянов се обади на Настя късно вечерта. Нищо — нито гладът, нито умората, нито безсънието — не можеше да го накара да престане с шегите си: такъв беше характерът му.
— Както се казваше в един мръсен виц на историческа тема, урината е на херцог Орлеански, почеркът е на кралицата — заяви той без предисловия.
— Ще може ли по-простичко?
— Може и по-простичко. Адресът и името на изпращача са различни на всички отрязъци, а почеркът е един и същ.
— Чий е?
— Е, драга, тук малко прекали — засмя се той. — Като ми дадеш образци за сравнение, тогава ще ме питаш.
В понеделник сутринта Настя сложи на бюрото си известията за записите и дневника на Алина. Нейната версия рухваше пред очите й. Вазнис не бе изпращала парите на Волошин. А каква съблазнителна версия беше! Волошин е шантажирал с нещо Алина, тя е решила да се откупи от него, разбрали са се той да замине, а тя да му изпраща пари. После нещо не му е харесало — може сумата да му се е видяла малка, върнал се е… Може би дори той е убил Алина. С една дума: ако беше се оказало, че тя е изпращала парите, на нелепата фантазия на Настя на тема Смулов можеше да се сложи точка. И Настя щеше да въздъхне по-свободно. Тя не можеше да си обясни какво би могло да накара режисьора да убие Алина и се тормозеше от чувството, че е глупава фантазьорка.