Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Тя реши да отиде при семейство Вазнис. Вярно, утре е погребението на Алина, няма да им е до разговори, но все пак… В края на краищата работата си е работа. Трябва да ги накара отново и отново да си спомнят всичко, което знаят за живота на Алина през последните две години. Всяка дреболия, всяка нейна дума.
Не й провървя. Никой не й отвори, а съседката каза, не всички са отишли на гробищата, където е погребана майката на Алина, за да уредят новото погребение в същия гроб.
— Нали разбирате, трябва да се махне паметникът, оградката, та всичко да е в ред. Инак тия гробищни пияници такива ще ги свършат, че… трябва да се наглеждат — бърбореше съседката с изразително окръглени очи.
Настя реши да почака. Излезе от входа и намери наблизо симпатична градинка, обрасла с храсти и дървета. Седна на една пейка, извади цигарите, запали и отново се зачете в дневника на Алина. Може да е била невнимателна и да е пропуснала нещо?
От това вглъбяване я изтръгна познат глас.
— Аска? Какво правиш тук? Житената питка и тебе ли включи? — От храстите изскочи не друг, а Коля Селуянов.
— Здрасти! — изненада се Настя. — В какво е трябвало да ме включи Житената питка? За какво говориш?
— Как за какво? За убийството на Волошин. Днес на оперативката се говореше за него. Тук е станало, в съседния блок. Помислих, че са го възложили на теб и се зарадвах.
— Не, Коленка, аз работя по другия случай — с киноактрисата.
— А, по него ли? — проточи с досада Селуянов. — Юрка ми разказваше снощи, докато го тровех с вечерята си. Тя какво, също ли е живеела наблизо?
— Отдавна. Тук е останало семейството й. Исках да поговоря с тях, но не са си вкъщи. Та ги чакам.
— Защо ли не поседна и аз с теб… — Николай седна до нея, изпружи нозе, отпусна гръб върху твърдата, неудобна облегалка. — Пребих се от тичане днес. Този Волошин никъде не е работил, живял е с майка си. Тя е пенсионерка, в петък заминала при по-голямата си дъщеря на вилата, върнала се снощи и намерила сина си мъртъв. Вече се вмирисвал. Сигурно е лежал така поне три дни.
— Как е бил убит? — вяло се заинтересува Настя, колкото да не обиди Коля и да поддържа разговора. Никак не й беше интересен някой си Волошин, който бил мъртъв от три дни…
— Ударен е с нещо тежко по главата. Експертите ще кажат по-точно. Виж как са го подредили.
Николай извади няколко снимки и ги подаде на Настя. Тя ги взе. Хвърли им безразличен бегъл поглед и вече щеше да ги върне, когато изведнъж… Едра кафява бенка на бузата. Тънки устни. Беше виждала някъде това лице. Но къде?
— Коля, какво представлява този Волошин? Струва ми се, че съм го виждала някъде. Имал ли си е работа с нас?
— Май не — сви рамене Селуянов. — Направих запитване: не е привличан под наказателна отговорност, не е задържан.
— Може би като свидетел?
— Е, това вече… — Коля драматично разпери ръце. — Искаш от мен невъзможното, Анастасия Павловна. Едва ли си го срещала, не е твой контингент. Ето виж. — Извади от джоба си бележник. — Общ работник, хамалин, безработен, нощен доставчик в млекарница, пак безработен, после пак хамалин. След това заминал занякъде почти за две години — майка му казва, че ходил в Сибир, скоро се върнал. Отправих запитване дотам — интересно какво ли е правил…
— Да — отговори Настя с трепнал глас, — наистина е интересно.
Две години! Две години… Ама разбира се, това лице с едра кафява бенка и тънки устни беше описано в дневника на Алина Вазнис. Именно това лице е сънувала тя и именно преди две години е написала, че може повече да не се страхува от него. Преди две години всички бяха забелязали, че тя е започнала да играе по-добре. И преди две години този Волошин — човекът с бенката и тънките устни, живял в съседство с блока, в който тя е израснала — е заминал някъде в Сибир. А после и двамата — Алина и Волошин — са били убити почти едновременно. Наистина ли е съвпадение?
Селуянов
На другия ден Николай отлетя за Красноярск, откъдето с допотопен „Ан-2“ още два часа и половина пътува до един районен център, а после се друса с милиционерска уазка до мястото, където се строеше някакъв обект на „Газпром“. Именно на този строеж две години е бил общ работник Виктор Волошин, убит преди няколко дни в Москва.