Посмъртен образ

— Едва ли ще намерим нещо — мрачно се обади Коротков. — Две години са множко за причина за убийство. Нали отвсякъде ни уверяват, че през последните две години всичко в отношенията им е било чудесно. Какво, да не би да са се престрували цели две години и да са крили от всички бавно зреещия конфликт? Не, не ми се вярва.

— И на мен не ми се вярва — съгласи се Настя. — Предлагай друга посока за търсене — на всичко съм съгласна.

— Аха, вечно ти заплиташ нещата, а пък аз да вземам решение! — възмути се Коротков. — Много си била хитра. Не мога нищо да измисля — ти сякаш ме удари с мокър парцал, Настася. Знаеш ли какво предлагам? Хайде да прекъснем за малко. Ти иди при Гмиря, вземи дневника на Алина и го чети, а аз днес ще се заема с другите случаи. Освен нашата кинозвезда, още четири убийства мене чакат. Между другото, ако не смятаме с теб да закъснеем за работа днес, трябва да тръгваме — вече е девет и петнайсет.

— Да, да, Юрик, сега тръгваме. А ти, Слава? Защо мълчиш? Кажи нещо.

Стасов се бе уловил, че докато слушаше Настя, си мислеше за Татяна. Колко си приличат! Не, разбира се, съвсем са различни — тази Каменская е мършава и бледа, а Таня е едра, пълна — кръв и мляко. Каменская е от оперативния състав, а Татяна е следовател. Анастасия наскоро се е омъжила за пръв път, а Татяна вече два пъти се е омъжвала и — дай боже! — скоро ще сключи трети брак: с него, със Стасов. Те са съвсем различни, но същевременно с нещо неуловимо си приличат. Може би със способността си да се увличат по това, което правят. Вярно, Каменская денем и нощем мисли за работата, а на Татяна следствените дела отдавна са й опротивели, влачи ярема само заради милиционерската пенсия, а истинско удоволствие й дава творчеството, когато пише книгите си. Колко се е затъжил за нея…