Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
В течение на две години Волошин, докато живее в Сибир, редовно получава солидни парични преводи от Москва. А после се връща. И три месеца след неговото завръщане трагично загива Алина Вазнис, а след още два дни — и самият той. Какво ли се е случило? И какво отношение има към всичко това режисьорът Андрей Лвович Смулов?
А че той има някакво отношение — това не подлежи на съмнение. Стасов изпълни обещанието си и още в събота Настя знаеше, че информационната вълна за грозните, жестоки и нетактични постъпки на Алина се е разпространила само за един ден — 15 септември. Смулов твърди, че този ден, петък, Алина не е работила твърде добре, като обяснила състоянието си с неочаквания успех на работната прожекция и последвалото безсъние, предизвикано от нейното радостно вълнение. В един часа следобед снимките в наетия павилион приключили и Смулов я посъветвал да се прибере вкъщи, да се успокои, да си отспи, та на сутринта в събота да бъде в добра форма. В събота отново им предстояли снимки от седем часа сутринта до един следобед. А още в петък, докато траели снимките, във въздуха се разнесли първите веяния, които би трябвало да предизвикат отрицателно отношение към Алина. По време на почивките Смулов постоянно се обаждал някъде по телефона, вярно, никой не чул за какво говори — говорел тихичко. А когато снимките приключили и Алина си тръгнала, ситните вълнички се превърнали в истинска буря. И тъй, става съвършено очевидно, че Смулов е подготвял убийството на Алина. Но докато не се разбере защо се е решил на него, докато не се появят убедителни доказателства, че той е имал причини, мотив за това убийство, опитите да бъде разобличен ще бъдат безполезни. Няма нито една пряка улика — само косвени. И значи трябва на всяка цена той да бъде заставен да си признае. А това може да се направи само по един начин: като го притиснат до стената с неопровержими подробности от истински събития.
Времето минаваше незабелязано и Настя страшно се изненада, когато погледна часовника и видя, че е станало почти девет. Малко след това най-сетне се обади Касянова.
— Адресите на пощенските записи са попълнени от същата ръка, която е писала обяснението, подписано от Смулов — съобщи тя.
— Благодаря ви, Светлана Михайловна. Какви бонбони обичате?
— От наши хора не вземам — оглушително се разсмя в слушалката експертката. — Не ям бонбони, много натежах, обаче ще си изискам една бутилка от Борка.
Значи все пак го е направил Смулов. Но защо?
Глава 9.
Коротков
Аска беше права — нещо трябва да се е случило предишната вечер, на 14 септември, щом Смулов е започнал на следващия ден да създава обществено мнение за Алина Вазнис, да извайва нейния посмъртен образ. Коля Селуянов се зае да прави връзка между Смулов и убийството на Виктор Волошин, а Юра наново започна да разпитва служителите на „Сириус“ и да възстановява час след час живота на Алина в четвъртък, 14 септември. От седем сутринта до един следобед правили снимки на територията на бившата студия „Горки“, както и през цялата онази седмица. После Алина и Смулов отишли да обядват някъде. След това тя очевидно си е отишла до вкъщи да се преоблече, защото присъствалата на работната прожекция асистент-режисьорка Албикова забелязала, че на прожекцията Алина дошла с красив канадски костюм, докато на сутрешните снимки била, както обикновено, с панталони и пуловер — нали и без това трябвало да се преоблича за ролята.
Работната прожекция започнала в пет часа следобед, завършила в седем. След това Алина се сбогувала и си тръгнала. Очевидно си е отишла вкъщи, защото се намериха хора, които я търсили по телефона между двайсет и двайсет и три часа. През това време си е била вкъщи. Докато на прожекцията Вазнис била в прекрасно настроение, онези, които говорили с нея по телефона вечерта, забелязали, че била малко нервна. Явно не й било до приказки и гледала по възможност по-бързо да приключи разговора, като обяснявала това със силно главоболие и умора.
И тъй, ако нещо се е случило, то е било в интервала между пет и осем вечерта. Този интервал трябваше да бъде изследван най-подробно, до минутата и секундата. Но се разбра, че няма какво особено да се изследва. От пет до седем, а още по-точно — до седем без десет, Алина и Смулов са били в прожекционната зала и веднага след това тя се е качила в колата си и е тръгнала за вкъщи. Смулов е останал в „Сириус“ и до осем и половина заедно с Елена Албикова се е подготвял за снимките на следващия ден. Коротков не се захвана да изследва по-нататъшните придвижвания на режисьора, тъй като в осем и половина Алина вече била демонстрирала по телефона своята нервност и явна напрегнатост. Значи до този момент нещо се е случило. Но къде? По пътя й към къщи? Сега вече бе невъзможно да се установи това. Само Алина би могла да даде отговора. Оставаше да търсят в интервала между пет и седем часа. Но какво да търсят там, щом тя е седяла в прожекционната зала и е гледала заедно с всички материала, подготвен по време на външните снимки!