Играчът на лотария

Загорели, със здрав вид и хубаво облечени мъже и жени се бяха събрали на малки групички. Елвира се изкиска, като дочу забележката, която една жена направи пред друга:

— Скъпа, все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ти стана неприятна.

После Мин я дръпна за ръкава.

— Елвира, искам да се запознаеш с Надин Хейуърд.

Елвира бързо се обърна. Не беше наясно какво бе очаквала, но определено не и тази хубава, сладка, синеока блондинка с кожа като праскова.

Можеше да мине за тридесетгодишна, а вероятно беше в началото на четиридесетте, реши Елвира, но, господи, сигурно беше ужасно нервна. Изглеждаше така, сякаш се бе облякла при пожарна тревога. Надин Хейуърд носеше лимоненозелен тоалет от шантунг с широк панталон и дълго до талията сако. Очевидно струваше цяло състояние, но не й стоеше никак добре. Средното копче на сакото не беше закопчано, черните обувки бяха в дисхармония със сребристия блясък на тоалета. Тъмнорусата коса на Надин беше небрежно прибрана на кок. Един наниз перли се подаваше под деколтето на бледозелената дреха.

Докато Елвира я гледаше, по лицето на Надин се изписа истинска паника.

— О, господи! Съпругът ми идва — измърмори тя.

— Доколкото си спомням, ми каза, че щял да присъства на вечеря в клуба за голф — просъска Мин.

— Трябваше, но… — Гласът на Надин изтъня и тя се вкопчи в ръката на Мин.

Елвира погледна към пътеката. Висок мъж се приближаваше към верандата.

— Когато чу, че Елиз е тук, се закле, че няма да го видя до събота — прошепна Надин през сега безкръвните си устни.

Наоколо им хората бъбреха и се смееха. Но Елвира видя как няколко чифта очи се втренчиха в тях. Излъчващото се от Надин напрежение бе ясно осезаемо.

— Усмихни се — нареди й твърдо тя. — Закопчай си сакото… Оправи си перлите… Така е по-добре.

— Но той не знае, че бижутата липсват. Ще се зачуди защо не съм си сложила никое от тях — простена Надин.

Котър Хейуърд беше до стълбите. Елвира полугласно я насърчи:

— Трябва да се преструваш заради сина си, докато не бъда в състояние да ти помогна.

При споменаването на сина й в очите на Надин се появи болка и после изчезна.

— Преди много време се занимавах малко с актьорство — каза тя. Сега усмивката й изглеждаше искрена и миг по-късно, когато съпругът й изкачи стълбите и я докосна по ръката, реакцията й на приятно изненадана беше безукорна.

Този тип не ми харесва, помисли си Елвира, когато Хейуърд рязко й кимна, след като ги представиха, и после се обърна към съпругата си.

— Вярвам, че ще ми позволят да остана за вечеря тук — рече той. — Трябва да се върна навреме за речите, но исках да те видя.

— Добре си дошъл — отвърна Мин. — Какво предпочиташ — малка самостоятелна маса или ще се присъединиш към Надин на общата маса?