Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
Но ако не беше тръгнала в тази посока, оставаше само една възможност.
Изтрещя гръмотевица.
Дан се обърна и хукна към тъмното пасище. Тори беше права, когато му каза, че наблюдателната платформа е произволно избрано място, от което могат да се видят светлините. Те можеха да бъдат видени и от други точки край пътя, а тази нощ, за негова изненада, той ги различаваше без проблеми. Когато Тори му бе посочила развълнувано тъмния хоризонт, Пейдж ги бе видял веднага.
„Трябва да съм се научил да ги виждам. Така, както се научих да виждам сепиите“.
„Или се заблуждавам?“
Цветните светлини се движеха в далечината. Той не само ги забеляза много по-бързо от предишната нощ, но и ги видя по-ясно. Сякаш някаква мъгла се бе отдръпнала от очите му. Блестяха ярко и се въртяха, далече и същевременно близо. Кожата му настръхна.
— Тори!
Чу се по-силен гръм, бурята се приближаваше бързо.
Дан тръгна към оградата. Благодарение на натрупания като пилот опит знаеше, че ще подобри нощното си зрение, ако се опита да различи обектите в периферията на зрителното си поле. Вместо да се взира в някакъв предмет насред тъмнината, трябваше да се помъчи да го види с крайчеца на окото си, защото клетките, известни още като „пръчици“, които служеха за нощно виждане, се намираха по периметъра на ретината.
Той погледна косо към пасището отвъд оградата. От дясната му страна, там, където се намираше наблюдателната платформа, се разнесоха викове. Сред тревата се движеха подобни на привидения сенки, привлечени от светлините. Чуваха се и стонове.
— По дяволите, казах ти да спреш да ме блъскаш! — извика някой.
Проблесна светкавица и освети борещи се фигури. Един мъж удари друг мъж в стомаха. Когато вторият се приви, първият го събори на земята и започна да го рита в главата. Имаше и други обезумели, биещи се хора, при това бяха толкова много, че Пейдж не би могъл да ги спре.
Настана отново мрак, при това още по-гъст отпреди, защото нощното му зрение беше нарушено. Без да чака очите му да привикнат отново към тъмнината, той сграбчи един дървен стълб и се изкатери по него, като стъпваше по бодливата тел, после скочи на земята от другата страна. Прибраният в кобура пистолет се впи болезнено в плътта му.
— Тори!
Внезапен порив на вятъра изпрати в лицето му облак прах. Той вдигна лявата си ръка, за да предпази очите си, и тръгна през тъмното поле. Под маратонките му скърцаше трева. Върху носа му падна дъждовна капка.
Стъпи върху някакъв камък и едва не падна. Когато установи равновесието си, продължи бързо напред, като се стараеше да върви по права линия към далечните светени. Прахолякът го накара да затвори очи за момент. По челото му паднаха нови дъждовни капки.
Следващият проблясък на светкавица освети бродещи недалече пред него човешки силуети. Щом тълпата бе нахлула в полето, всички се бяха разпръснали, за да избегнат намиращите се зад тях хора, които ги бяха изблъскали през падналата ограда. И сега всички изглеждаха объркани, сякаш внезапно бяха осъзнали къде се намират.
Нов гръм разтърси Дан и го заслепи.
После бурята се разрази с пълна сила и се изсипа пороен дъжд, който го накара да се приведе. Шокиращо студени, дъждовните струи го обгърнаха и скриха разноцветните далечни светлини. Той изгуби ориентация. Не можеше да различи дори светлините на наблюдателната платформа.
— Тори!
Вятърът шибаше лицето му. Мокрите дрехи залепнаха за кожата му и го накараха да се разтрепери от студ. Следващата светкавица падна недалече от него. Той видя назъбените й разклонения и чу трясък. Секундният блясък освети залитаща фигура. После отново настъпи мрак. Пейдж тръгна към мястото, където бе видял фигурата.
Внезапно се блъсна в нея. Веднага разбра, че това е жена му. След десетгодишен брак можеше да разпознае на допир тялото й дори в пълен мрак.
— Слава богу, открих те — каза й той. — Хайде. Трябва да се върнем в колата.
— Не.
Помисли си, че не е чул добре думата заради тътена на гръмотевицата.
— Какво?
— Остави ме!
— Тук не си в безопасност.
Дан сграбчи ръката й, но кожата й беше хлъзгава от дъжда и тя успя да се освободи, като го отблъсна назад.
— Тори! — извика той. — Трябва да се върнем в колата.
В продължение на няколко мъчителни мига не можеше да я види. После проблесна нова светкавица, Пейдж зърна силуета й и хукна след нея.