Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
Когато влязоха вътре, Тори вече беше извадила ключовете от джоба си. Тя запали двигателя и включи парното, но въздушната струя беше студена, затова го изключи.
Дъждът плющеше по предното стъкло и Пейдж започна да трепери.
Зъбите на жена му тракаха. Червената й коса беше прилепнала към главата й. От блузата й капеше вода, калните дрехи бяха залепнали за тялото й.
Зад гърба им проблеснаха още фарове — колите напускаха една след друга паркинга и се отправяха към Ростов. Сатурнът се разтресе от поредната гръмотевица. Тори избърса кръвта от устата му.
— Съжалявам.
Той я докосна по ръката.
— Жената, която ме удари, не беше ти.
— През последните няколко дни имам чувството, че съм друг човек. Вече не се разбирам. Какво става, по дяволите?
— Каквото и да става, се случва и с двама ни. — Дан я прегърна и изпита благодарност, че не го отблъсна. Обичаше я толкова много, че гърлото му се сви. — И заедно ще разберем какво е то.
Трета част
Окото на зрителя
41.
Брент стоеше до задния прозорец на телевизионния бус и се взираше в дъждовната нощ, като трепереше от студ в мокрите си дрехи. Анита и Лутър Хамилтън се бяха свили до едната стена зад гърба му и пиеха хладко кафе от пластмасови чаши.
Режисьорът на новините наблюдаваше как един техник и един оператор прибират оборудването.
— Време е да се връщаме в мотела.
Проблесна светкавица и Лофт видя последните зяпачи, които бързаха отчаяно в дъжда към колите си. Някои накуцваха и се движеха така, сякаш изпитваха болка.
— Иска ми се да можехме да заснемем това.
— Няма да изпратя нито един оператор навън при тези светкавици — възрази режисьорът. — Казаха, че бурята ще продължи няколко часа. Тази нощ тук няма да се случи нищо друго. Време е да поспим малко.
— На кого му е притрябвал сън при такава голяма новина?
— А на кого му е притрябвал припаднал от изтощение репортер?
— Къде е Шарън? — попита подозрително Брент.
— В мотела. Почива си, за да има сили за сутрешната емисия, която ще излъчим оттук.
— Няма начин. Ще й асистирам.
— Само ако си починеш преди това. Знам, че искаш да покажеш на зрителите колко усилено работиш, но започваш да изглеждаш плашещо.
Бусът потегли и подът му се разлюля, затова Лофт седна до Анита и закопча колана на седалката си.
— Ранена ли си?
— Натъртена.
— Днес свърши добра работа.
— И снощи — подчерта тя. В тъмните й очи проблесна пламъче.
— И снощи — призна Брент. — Готова ли си утре сутринта да поработиш още?
— Колата ми все още се нуждае от ремонт. — Лицето й беше изпито от умора. Тя изгледа режисьора изпод козирката на бейзболната си шапка. — Ще получа ли допълнително заплащане?
— Можеш да се обзаложиш. Си Ен Ен ще покрие всичките ни разноски.
Шофьорът зави по шосето и бусът се раздруса.
— Само не знам дали има още хляб в тази история — продължи режисьорът. — След тазвечерната случка полицията каза, че ще затвори зоната за наблюдение. Утре вечер няма да позволят на никого да припари наоколо. А може би и дълго време след това.
— Може и да се опитат да я затворят, но след емисията ни тази вечер утре тук ще има много повече любопитни туристи — възрази Лофт. — Утре е събота. Хората ще решат да прекарат тук уикенда. И няма да им хареса да изминат сума ти път, без да зърнат дори за миг светлините. Ченгета, барикади, сърдита тълпа — ще стане страхотно предаване.
— Утре вечер — съгласи се режисьорът. — Но какво ще правим междувременно?
— Ще покажем събитието от различни ъгли. Трябва да намеря жената, която е убила стрелеца. Освен това някой ми каза, че наблизо има радиообсерватория. Обзалагам се, че мога да я вмъкна по някакъв начин в картината — извънземни или нещо подобно. Искам да науча повече и за военновъздушната база от Втората световна война. Може да снимаме мястото, на което онова хлапе е умряло при експлозията през 1980 година.
— Джони — промърмори Хамилтън.
— Моля?
— Името му беше Джони.
— Вярно.
Режисьорът каза:
— Брент, ако започнеш да душиш около онова летище е много вероятно и ти да загинеш при експлозия. — Изражението му стана замислено. — Обаче от това ще излезе страхотна история.