Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
От мястото, на което лежеше върху чакъла, виждаше само размазани очертания на крака в панталони и рокли. Имаше чувството, че се задушава. Ритна го друга обувка, този път отстрани по врата. Той изхриптя и се претърколи в опит да се измъкне от тълпата. Камъчетата го одраха. Рамото му се блъсна в долната част на авто караваната. Обзет от отчаяние, Лофт пропълзя колкото се може по-навътре под нея. От новата си, по-удобна позиция видя ниски обувки, ботуши и обути в панталони крака, които профучаваха край него. Вратът му пулсираше от болка.
„Малко по-близо до трахеята и можеше да съм мъртъв“ — помисли си Брент. Тълпата се разпръсна и той изпълзя изпод уинибагото.
— Добре съм! Добре съм! — извика в микрофона.
„Боже, дано от хеликоптера снимат това“ — помисли си. Левият ръкав на костюма му беше съдран. От челото му течеше кръв.
Чу викове и писъци и реши да се покатери отново на покрива на авто караваната, за да продължи репортажа си, но внезапно видя проснати на чакъла Анита и Лутър Хамилтън. Камерата лежеше преобърната на една страна, а червената й лампичка продължаваше да свети.
Изтича при операторката и я чу да стене.
— Добре ли си? Можеш ли да се изправиш? — попита я нетърпеливо той. — Трябва да те махна от пътя на тази тълпа!
Лофт преметна едната й ръка през врата си и й помогна да се надигне. Цялата трепереше.
— Хайде, ще те отведа на безопасно място.
Режисьорът и екипът му се изсипаха от буса. Брент остави Анита при тях и изтича обратно до Лутър Хамилтън, който кашляше и се опитваше да пълзи по корем. Помогна му да стане и го отведе до задната част на буса.
— Трябва ни линейка!
— Определено — съгласи се режисьорът.
Лофт се обърна и зяпна при вида на половин дузината тела, които лежаха на чакъла.
В дъното на паркинга хората се боричкаха и се блъскаха към тъмнината отвъд оградата.
— Виждам ги!
— Красиви са!
— Дръпнете се!
— Не мога да дишам!
Брент вдигна камерата на Анита и я подаде на режисьора.
— Спомняш ли си как се борави с една от тези?
— Можеш да се обзаложиш. Даже продължавам да си плащам членските вноски в съюза.
— Тогава ела с мен на покрива на уинибагото.
Лофт взе падналата стълба и я подпря на авто караваната. Дясната му ръка трепереше и това го разтревожи. Започна да се катери нагоре и усети пристъп на слабост, когато се озова на върха, видя, че пилотът на хеликоптера е пуснал прожекторите, които се включват при приземяване, и осветява тълпата.
Пресипнал от удара отстрани във врата, Брент заговори в микрофона на ревера си, като описваше какво вижда.
— Хората, които са най-отзад, бутат всички напред. Тези в средата са смачкани. Онези, които са най-отпред, са притиснати до оградата от бодлива тел.
Той чу прашене на дърво.
— Мисля, че оградата ще…
Няколко стълба се счупиха. Оградата падна. Хората, които бяха най-отпред, паднаха заедно с нея и започнаха да пищят, когато се нанизаха на бодливата тел. Останалите минаха по гърбовете им и се втурнаха в полето.
В далечината продължаваха да блещукат светлини.
— Чух някакъв шум — каза Лофт в микрофона. — Лутър Хамилтън спомена, че понякога светлините са придружавани от звуци. Чудя се дали и сега не е така. Не, греша. Шумът няма нищо общо със светлините. Това е…
40.
Застанал до една кола, паркирана край тъмния път, Пейдж гледаше ококорено излязлата от контрол тълпа в района на наблюдателната платформа. Ако беше сам, щеше да изтича и да помогне на полицията, макар да се съмняваше, че и десет пъти повече полицаи са способни да овладеят положението, което наблюдаваше.
В момента обаче го беше грижа единствено за Тори.
— Беше умно от твоя страна да стоиш настрани от навалицата — каза й той.
Обърна се.
Тя не беше до него.
Дан погледна намръщено потъналия в мрак път, после пристъпи към празното място между паркираните коли, но пак не я видя.
— Тори?
Побърза да се върне при сатурна. Жена му не беше вътре. Пейдж огледа далечния край на редицата паркирани коли, който се губеше в тъмнината. Никаква следа от нея.
— Тори!
Не му се вярваше да се е присъединила към пощурялата тълпа, която прекосяваше оградата от бодлива тел, като тъпчеше падналите на земята хора и изчезваше в нощта.