Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
Няколко мига по-късно на трети екран се появиха койотите, които преследваха заека в зелената тъмнина.
— Кой казва, че никога нищо не се случва? — попита първият пазач. — Да се обзаложим кой ще победи?
— Аз залагам на заека — отговори вторият пазач.
— Колко? Опа, твърде късно.
Халоуей изгледа намръщено екрана.
— Човече, даже кръвта изглежда зелена с тези камери за нощно виждане. — Той се изправи и тръгна към вратата, като залиташе леко.
— Отиди да поспиш малко — каза зад гърба му вторият охранител.
— Де да можех. — Ърл излезе от залата и тръгна по голия коридор. Ботушите му вдигаха дразнещо силен шум.
Вратата на зоната „Анализ на данни“ беше затворена. Като се присвиваше от болка, той долепи до нея лявото си ухо.
„Не трябва да си тук — беше му казал изследователят Гордън, когато Халоуей се бе опитал да се сприятели с него. И го беше изгледал навъсено през очилата си. Тази зона е с ограничен достъп. Мястото ти е в залата за наблюдение“.
„Мъчиш се да бъдеш добър с хората, а те започват да те третират като лайно“ — помисли си Ърл.
Той притисна по-силно ухото си към студената метална врата. Но единственото, което чу, бе бръмченето. Този следобед бе направил още един опит да установи какво го причинява. Беше претърсил всички стаи в обсерваторията — тоалетните, спалните помещения, кухнята, столовата, стаята с генератора, залата за фитнес, залата за наблюдение — и нищо, не беше намерил никакъв отговор.
„Но нямах възможност да проверя тази зона — помисли си мрачно Халоуей. — Този кучи син Гордън реши, че не съм достатъчно добър, за да остана по-дълго“.
Бръмченето изпълваше главата му. Главоболието му беше изчезнало само веднъж — снощи, когато бе чул музиката. Прекрасната музика, която го накара да си представи, че танцува с най-красивата жена, която някога е виждал, че вдишва канеления аромат на косата й и пие коктейл от портокалов сок и водка.
Той стисна кръглата дръжка на вратата и я завъртя.
Не се случи нищо. Копелето Гордън беше заключил.
Ърл почука, но не получи отговор.
Почука по-силно.
В далечния край на коридора, където се намираше залата за наблюдение, се показа главата на един от пазачите.
— Какво правиш?
— Какво правя според теб?
— Казаха ни да не ходим там.
— Стори ми се, че чух някой да вика за помощ.
Халоуей заблъска с такава сила по вратата, че чак юмрукът го заболя, но болката не беше нищо в сравнение с тази в главата му.
Внезапно вратата се отвори. Гордън стоеше под ярките лампи на научноизследователската зона и го гледаме втренчено през очилата си с жълто-кафяви рогови рамки. Лицето му беше яркочервено.
— Какво ти става? Спазвай заповедите, които си поучил, по дяволите.
Ърл погледна край него към останалите изследователи. Стояха пред многобройните електронни уреди и всички бяха със слушалки на главите. Подобен комплект слушалки — вероятно тези на Гордън — лежеше на една от масите.
— Слушате музиката, нали? Обаче не ме уведоми.
— Нямаш никаква представа с какво си имаш работа. Остави ни на мира, освен ако не искаш да изгубиш работата си.
Гордън понечи да затвори вратата.
Халоуей я натисна с ръка и го спря.
— Това правите, нали? Слушате музиката.
Изследователят се напъна да затвори вратата.
Ърл я блъсна с рамо и го събори на земята.
— Хей! — извика Гордън.
Халоуей го подмина и се запъти към масата. Другите учени си помислиха, че се е засилил към тях, и се отдръпнаха притеснено. Но той се интересуваше единствено от слушалките. От тях се чуваше приглушено музиката. Прекрасната успокояваща музика.
— Гордън, хванали сте я отново, а ти нищо не ми каза.
— Разбира се, че не сме ти казали. Ти си просто един проклет пазач.
— Опитах се да станем приятели — рече Ърл.
— Моля?
— Очевидно за теб приятелството не означава нищо.
— Какви ги говориш?
На вратата се появи един от охранителите. Държеше карабина Д4.
— Наред ли е всичко?